Вещиците от Йист Енд [bg]

Но нямаше никакво съмнение, че малкият Тайлър Алварез плени сърцето й. След инцидента с изгорелия пай, Джоана, също като дъщерите си стана много по-смела в използването на магията си. Тя с удоволствие го удивяваше. Караше войниците му да оживяват и тогава и двамата прекарваха часове, изпращайки войската в сражение. Когато Джоана влезеше в детската, плюшените мечета започваха да говорят, а марионетките да танцуват, без някой да ги движи. Тя беше за Тайлър и бавачка, и фокусник и най-добър приятел в игрите. Дори му показа домашния любимец на Ингрид — грифонът.

— Това е Оскар — обясни тя на Тайлър. — Могат да го видят само членовете на нашето семейство, но аз много държа да те запозная с него. — Оскар подуши ръката на Тайлър и с достойнство размаха опашка, когато момчето раздели с него любимия си снакс, марка „Чиитос“. — Това е наша семейна тайна — допълни Джоана.

И вярно на дадената дума, четиригодишното момченце не каза дори на родителите си какво правеше Джоана. А да вдъхне живот на неодушевените предмети, за нея беше страшно лесно. И беше толкова лесно да забавляваш едно малко момче.

Онзи следобед разрохкваше лехите в градината. Джоана винаги имаше малка градина зад къщата си. Не й трябваше голямо пространство, защото притежаваше изключителния талант да отглежда всичко. Затова тя имаше най-големите и най-сочни зеленчуци в Норт Хемптън. Отглеждаше царевица и тиквички, краставици и зеле, както и големи месести домати с размер на баскетболна топка. Плевеше, когато телефонът зазвъня. Поглеждайки към изписалия се номер, сърцето й бързо се разтуптя — беше номерът на подготвителното училище „Слънчева светлина“. И понеже от училището нямаха навик да звънят по никое време на деня, това означаваше само едно: нещо се е случило с Тайлър. Ръцете й трепереха, когато го отвори и го доближи до ухото си.

— Джоана? — чу тя спокойния глас на директорката, Мери Мей, основала училището преди тридесет години. В малък град като Норт Хемптън, където всички се познаваха, двете жени често разговаряха, засичайки се в магазина, на бензиностанцията или на щанда за плодове.

— Мери, какво се е случило? — бързо попита Джоана. Ако нещо се беше случило с Тайлър, гласът на директорката нямаше да звучи толкова спокойно, твърдеше Джоана на себе си. Ако той си беше ударил главата или се беше наранил, гласът на Мери щеше да е по-тревожен, нали? Страшно съжали, че в този момент не притежава таланта на Ингрид да вижда в бъдещето. Какво става? Защо от училището й звъняха? Сутринта Грациела бе завела Тайлър в девет, а Джоана трябваше да го вземе в два. Смяташе да му покаже как се правят „непукащи“ се сапунени балончета с помощта на малко стабилизиращо заклинание.