Да играеш с огъня [bg]

Старецът доби объркано изражение.

— Кой си ти?

— Ъ… какво? Аз съм, Вориен. Вориен Скейпгрейс. Аз ти построих мазето?

— А. Ти. Защо си тук? Мислех те за мъртъв. Би било хубаво.

Макар никога, преди да не бе чувал Изтезанието да се шегува, Скейпгрейс реши, че той се шегува сега и се засмя.

— Това е страхотно — повтори той. — Да го накараш да убие Каин. Страхотно си е, дума да няма. Гениално! Никога не бих се сетил за нещо такова.

— Знам.

— Ако може да те питам, откъде ти хрумват тия идеи? Сънуваш ли ги или е просто инстинкт? Аз си пазя дневник, където си записвам идеи и разсъждения и… — Изтезанието пак го погледна и Скейпгрейс млъкна.

— Досаждаш ми.

— Извинявай.

Старецът отново спря да му обръща внимание.

— Мъртвецо. Минутата ти изтече.

Плезънт сложи ръце на раменете на Каин. Каза й нещо и понечи да я прегърне. Тя се извъртя, откъсна се от него, избута го. Скри се от погледа на Скейпгрейс за секунда, но когато той отново я видя, в очите й имаше сълзи. Плезънт я хвана за ръка и я отведе обратно.

— Ще я убиеш ли? — попита Изтезанието.

— Да.

Каин стоеше безмълвно, колкото се може по-изправена, опитвайки се да изглежда безстрашна.

— Е, тогава давай.

— Съжалявам, Валкирия — тихо изрече Скълдъгъри.

— Не ми говори — отговори тя. — Просто направи каквото трябва.

— Това ми прилича на бронирано палто — отбеляза Изтезанието. — Не стреляй в него. Едва ли би искал да си помисля, че си ме измамил.

Каин разкопча палтото си и Скейпгрейс изтръпна от вълнение. Щеше му се да запише на камера всичко, за да може да го гледа отново и отново. Мигът, когато Скълдъгъри Плезънт убива Валкирия Каин.

— Прости ми. — Детективът стреля.

Изстрелът изтрещя в ушите на Скейпгрейс. Тялото на Каин потръпна и очите й се разшириха. Тя направи крачка назад и се строполи на колене, стискайки раната. Между пръстите й покапа кръв.

Накрая тя падна по лице.

— Тя беше невинно момиче — прошепна Скълдъгъри Плезънт.

— Носеше кръвта на Древните — отвърна Изтезанието. — Достойна отплата за информацията, която ти е нужна. Гротескния е скрит в руините на замъка Банкуук. Детективе?

Плезънт вдигна бавно глава.

— Чудя се дали може да стигнеш там преди Венгос.

— Ако лъжеш…

— Защо да лъжа? Поисках да убиеш детето и ти го направи. Държа на сделките си.

Плезънт застана над мъртвото тяло на Каин, наведе се и го взе в ръце.

— Скейпгрейс — каза той. — Обратно в колата.

— Какво, да не съм луд? — изсмя се Скейпгрейс. — Оставам тук.

— Не. Взимам те обратно.

Скейпгрейс погледна Изтезанието очаквателно.

— Защо ме гледаш? — попита старецът.

— … какво?

— В уговорката ни нямаше нищо за теб.