Белязана [bg]

Преглътна мъчително и се загледа в потъмняващия белег върху дланта си. Проклетият меч я бе белязал по няколко начина. Животът й далеч не би могъл да се определи като приятен, но бе започнал да се влошава драстично от мига, в който бе докоснала глупавото оръжие. Може би магията му носеше и проклятие, което щеше да я преследва с лош късмет докато е жива. Сърцето й се сви. Магията винаги я бе интригувала, но я бе съзирала само няколко пъти. Сега имаше възможността да наблюдава отблизо как превръща мизерния й живот в непоносим. Стисна юмрук.

— Извинявай? — обърна се тя към сервитьорката.

— Да? — изчурулика момичето.

— Давате ли стаи под наем?

— Не. Потърсете странноприемницата на Майлин. Отсреща — момичето посочи.

— Благодаря.

Напусна гостилницата, дирейки подходящо място да се умие и остави коня си, докато закупи нужната екипировка. Лесно откри странноприемницата, тя разполагаше и с конюшни. Плати няколко медни монети на коняря и влезе в самия хан. Преддверието бе добре осветено и спретнато. Мъж с превръзка над окото стоеше зад тезгяха, а край вратата се бе прегърбило момче. Влизането на Миранда бе посрещнато със същото оживление като в гостилницата.

— Добре дошли в странноприемницата на Майлин. Какво мога да направя за вас? — попита ханджията.

— Бих желала да наема стая за няколко часа.

— Съжалявам, клиентите ни трябва да платят поне за една нощ. Уверявам ви, че щом видите стаята, няма да ви се прииска да напуснете.

— Добре тогава. Една стая. Евтина, ако е възможно.

— Цените ни започват от двадесет медни на нощ — рече той.

— Малко скъпичко — отбеляза Миранда.

— Най-добрите цени за най-добрите стаи. Плащате за качество — изрепетирано каза ханджията.

Девойката неохотно се раздели с една от сребърните си монети. Мъжът й върна полусребърник и пет медни. Две от медните монети се озоваха в джоба на момчето, отвело я до стаята и дало ключ. Помещението бе уютно и чисто, много по-добро от стаята в „Гущеровият бокал“.

Миранда се заключи. Раненото й рамо бе започнало да пулсира и да се вцепенява.

Захвърли замърсеното наметало върху леглото. Навивайки ръкав, което се оказа доста болезнено, тя откри, че превръзката е подгизнала от кръв. Миранда стисна зъби и потръпна от болка, докато я отделяше. Раната бе подута и зачервена, обградена със съсиреци. Не се подобряваше. Девойката знаеше от опит, че рани с такъв вид рядко заздравяват сами и никога не изчезваха напълно.

Кана с чиста вода, леген и купчина изпрани кърпи говореха за качеството на странноприемницата. Миранда напълни легена и се зае да промива раната. При всяко изстискване водата порозовяваше във все по-плътен оттенък. Когато приключи, легенът приличаше на съд с блудкаво вино. Кърпата бе покрита с петна. Тъй като знаеше, че няма да може да се изпере, Миранда я използва като превръзка. Влажният, хладен плат поуспокои болката, но ако искаше отново да използва десницата си пълноценно, трябваше да потърси лечител.