Окото на Ева [bg]

— Да, да. Аз обаче ти нося бележката. Нали ми каза да ти кажа, ако се сетя за нещо? За бележката на татко.

Сейер стисна устни и се хвана здраво за ръба на масата.

— Бележката? — заекна той.

— Намерих я в гаража. Няколко дни подред седях на пейката и мислех, както ми каза. И като затворех очи, си представях какво правеше татко онзи ден, деня, когато не се върна. Извади бележката от джоба си — и изведнъж аз се сетих, че той лежеше под колата и измъкна листчето от джоба си. Прочете какво пише, позамисли се малко и после се протегна назад, ето така… — той протегна ръка над главата си и сякаш пусна нещо във въздуха — … и го пусна върху едно сандъче под пейката, съвсем близо до пода. Скочих да го потърся и го открих точно там.

Сейер усети как кръвното му налягане се покачва, но понеже по принцип беше ниско, не предизвика особени физически промени в добре тренираното му тяло. Момчето мушна пръсти в джоба и протегна ръка напред, подавайки му смачкана хартийка.

С треперещи пръсти Сейер разгъна бележката и я прочете.

Името Лиланд и телефонен номер. Личеше, че част от листчето е скъсана, сякаш е имало написано и нещо друго. Лиланд?

— Чудесно, малкия! — възкликна одобрително Сейер и му наля още „Фарис“. Номерът беше градски и не беше задължително да означава нещо. Подсказваше му го тридесетгодишният му опит в полицията. Въпреки всичко повечето хора са почтени, не е забранено да проявяват интерес към кола. Особено става ли дума за „Опел Манта“, много атрактивна кола за любителите на германски автомобили. Още повече, ако Айнарсон е намекнал, че иска да я продаде. Кимна доволно. Пръстите го сърбяха да сграбчи телефона, почти се поддаваше на изкушението да запали цигара — неслучайно никога не си носеше в службата, с изключение на няколко отвратителни сухи цигари, колкото да почерпи някого. Ян Хенри заслужаваше малка обиколка из сградата — поне да надзърне в арестантска килия и в стая за разпит. Убиецът на Айнарсон е на свобода повече от шест месеца, час повече или по-малко не е от значение. Хвана детето за ръка и го поведе из коридорите. Дланта му беше по-мъничка от едрите и пълнички юмручета на Матеус. Пак си напомни за гащеризона, докато се мъчеше да върви със ситни крачки. Спря до килията в дъното и я отключи. Ян Хенри надзърна вътре.