![Теменужките са сини [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/3/0/temenuzhkite-sa-sini-bg-download.jpg)
Теменужките са сини [bg]
- Автор: Паттерсон Джеймс
- Серия: Алекс Крос #7
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 9542601603
- Переводчик: Дори Габровска
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Теменужките са сини [bg]». Краткое содержание книги:
Алекс Крос никога не е вярвал във вампири. Но когато двама души биват умъртвени по особено жесток начин, предполагащ жертвоприношение, той се замисля. Някой явно вярва достатъчно силно в съществуването им, за да извърши серия от подобни ритуални убийства. Местната полиция е ужасена, дори ФБР са озадачени. Крос поема случая и се озовава в ад от тайнствени клубове и престъпни играчи, в който някой е достатъчно превъртял, за да пресече границата от мрачния ритуал до истинската кръв.
А по петите на детектива продължава да е Мислителя, който заплашва всичко скъпо в живота му. Никога досега Крос не е бил толкова близо до провала, нито се е озовавал в по-голяма опасност. Той трябва да оцелее в тази адска схватка, за да може най-после да разгадае ужасната тайна на заклетия си враг…
Всички мои книги се раждат от кошмарите ми за света…
Те не са опитали да се предпазят, така ли? Познавали са нападателите.
— Видя ли вампирите, кръжащи отвън? — попита Кайл. — Онези превъртели ненормалници?
Кимнах.
— Обаче навън е ден. Тези, които са навън, би трябвало да са безобидни. Трябва да намерим вампирите, които се крият в дупките си и чакат мрака.
Кайл кимна и се отдалечи.
След като повечето полицаи си тръгнаха, обикалях из апартамента няколко часа. Това е нещо като мой ритуал, част от тактиката ми. Може би чувствам, че го дължа на мъртвите. Спрях и се втренчих в гледката с езерото, на която и жертвите се бяха любували. Забелязвах всичко — кремавобялото, розово и лимоненожълто, в които бе декорирана стаята. Огледалата в рамки, отразяващи разпръснатото осветление. Пресните плодове и цветя.
Жертвите бяха разопаковали багажа си и бяха подредили дрехите си. Огледах ги: дизайнерски рокли на „Боб Маки“, обувки с високи токове на „Джими Чу“ и „Маноло Бланик“, няколко поли. Скъпи, шик, най-доброто от всичко.
Последното, което и двамата са очаквали, е да умрат.
Купчина чипове от по петдесет и сто долара се набиваха на очи върху тоалетката. Убийците бяха оставили чиповете. Също и две пълни шишенца кокаин в чантата на жената. Стек „Марлборо лайт“.
Дали искаха да ни кажат, че не се интересуват от пари и наркотици? От комар? От цигари? От какво се интересуваха — от убийства? От кръв?
В чантата на жената имаше билети от различни представления. Като сувенири ли ги бе запазила? Билети за шоупрограмите в „Съркъс, съркъс“, „Фоли Берже“ в „Тропикана“, илюзионистите Зигфрид и Рой. Половин шише парфюм на Лолита Лемпицка.
Мъжът бе запазил няколко сметки от ресторант: „Ле Сирк“ в „Беладжио“, „Напа“, „Палм“, „Спаго“ в „Сизърс“.
— Няма билети или сметки от тази вечер — казах на Кайл. — Трябва да разберем къде са ходили. Може там да са срещнали убийците. Явно са се сприятелили с тях. И са ги поканили тук.
35.
Мобилният телефон в джоба ми иззвъня. ПО дяволите! Защо ли нося тези адски творения? Защо някой нормален човек би поискал да е постоянно на повикване?
Погледнах часовника си и взех телефона в ръка. Вече бе единайсет часът. Какъв живот! Засега бяхме научили, че Андрю Котън и Дара Грей бяха ходили да пийнат в „Ръм Джънгъл“ и после бяха отишли на магическото шоу в „Мираж“. Видели ги да говорят с двама души, но в залата било тъмно. С това разполагахме засега, но още бе рано.
Бях в апартамента, където бе станало убийството, от рано привечер. Случаят вече ми влизаше под кожата. Убийствата бяха брутални, първични. Бях чел за подобни убийства в Париж и Берлин, „нападения с хапане“, но никога преди не бях виждал нещо подобно със собствените си очи.
— Алекс Крос — казах по телефона. Обърнах се към панорамния прозорец с гледка към езерото и пустинята в далечината. Гледката бе успокояваща, невероятен контраст със случилото се в апартамента.
— Джамила е, Алекс. Събудих ли те?
— Не, изобщо не. Де да беше. Намирам се на мястото на едно престъпление. В Лас Вегас съм и гледам пустинята. И ти будуваш до късно — казах й.
Радвах се да чуя гласа й. Говореше нормално и здравомислещо. Тя беше нормална и здравомислеща. Аз бях този с проблемите.
— О, понякога оставам до късно в офиса. Така успявам да си свърша работата за деня, след като всички други си тръгнат. Алекс, имам нова информация за нападенията с ухапвания.
По тона й заподозрях, че нещата няма да се опростят.
— Продължавай, Джамила. Слушам те.
— Добре — каза тя. — Свързах се с двама съдебни лекари от други места, където кръвопийците са действали. Мисля, че може да сме открили нещо важно в Сан Луис Обиспо и после в Сан Диего.
Слушах я — бе ангажирала изцяло вниманието ми.
— И в двата града съдебните лекари се задълбаха сериозно в тези случаи, опитаха да помогнат. Както знаеш, в Сан Луис Обиспо направихме ексхумация. После съдебният лекар в Сан Диего направи същото и там. Няма да те отегчавам с подробностите точно сега, мога да ти ги изпратя по куриер в хотела.
— Би било чудесно. — Очевидно не искаше да изпраща тези материали по факса.
— Ето какво открихме. И при двете убийства следите от зъби са различни от тези в Сан Франциско или Ел Ей. Следите са от човешки зъби, Алекс. Но убийците не са едни и същи. Доказателствата са почти категорични. Алекс, има поне четирима убийци. Поне четирима. Засега идентифицирахме следи от зъбите на четирима различни души.