Приказка за две сестри
- Автор: Куинн Джулия
- Серия: Блайдън #4
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Приказка за две сестри». Краткое содержание книги:
Тя се усмихна, макар че той ни я видя.
— Защо? — повтори.
Той затвори очи.
— Не задавай твърде много въпроси, или никога няма да може да бъдеш изненадана.
— Не искам да ме изненадват. Искам да знам всичко.
Той се изсмя на забележката й.
— Тогава знай едно, мила моя. Ти имаш един изключително умен съпруг.
— Така ли? — промърмори тя.
Беше предизвикателство, което не можеше да остане подминато.
— О, да. Каза той, завъртайки се, докато не се озова отново върху нея. — О, да.
— Много умен, или умерено умен?
— Много, много умен — каза съблазнително. Тялото му не бе достатъчно отпочинало за повторение, но това не значеше, че не може да я измъчи.
— Мисля, че се нуждая от доказателство — каза тя. — Аз… О!
— Това достатъчно ли е?
— О! — О! — Оооо!
Епилог
Седмица по-късно
— Ето къде сте била, мисис Марчбанкс!
Лидия се усмихна замечтано, когато Рупърт я преведе през входа на Портмийдъу Хаус. Не беше голяма колкото Тортнън Хау, която от своя страна също не бе особено голяма и дори не бе тяхна, поне не докато чичото на Рупърт не предадеше богу дух.
Но нищо от това не изглеждаше важно. Те бяха женени, и бяха влюбени, и докато бяха заедно, нищо нямаше значение — дори и зает дом.
Още повече, чичото на Рупърт нямаше да се върне поне седмица.
— Питам — каза Рупърт като присви очи. — Какво е това?
Лидия проследи погледа му до стегнато увита кутия, стояща на масичката до входната врата.
— Сватбен подарък, може би — промърмори тя с надежда.
Той и отправи суховато изражение.
— Кой изобщо знае, че сме женени?
— Само всички вкъщи, които дойдоха да ме видят как ще се омъжа за лорд Бъруик, предполагам — те вече бяха чули за брака на Шарлот с Нед. Лидия не можеше да си представи що за слух беше това.
Вниманието на Рупърт бе вече изцяло върху кутията. С внимателно движение той освободи писмото под панделките на кутията и плъзна пръст под восъчния печат.
— Скъпо е — осведоми той. — Истинско писмо, а не евтина хартия.
— Отвори го — настоя Лидия.
Той спря за малко, колкото да й отправи обидено изражение.
— Какво мислиш, че правя?
Тя го грабна от ръцете му.
— Твърде си бавен — с алчни пръсти, тя разкъса плика и измъкна писмото от него, разгъвайки го така, че да могат да прочетат писмото заедно.
(жена ми ме увери, че приличала на гълъб)