Списъкът на обречените [bg]

Проблемът беше, и Хърли го осъзнаваше, че Рап беше единак по природа. Малкият негодник беше неконтролируем, но невероятно умен и хитър. Майсторски беше манипулирал Кенеди. Провалът беше неин, но Хърли се укоряваше, че трябваше да бъде по-настоятелен. Сякаш те бяха двама родители, които непрекъснато имаха скандали, а Рап беше тяхното дете. Бяха се карали пред него и той видя възможност да ги настрои един срещу друг. Възползва се от това, за да постигне целите си, и сега идваха да плачат на рамото на Хърли да почисти оплесканото. Рап беше надменен, арогантен и неподдаващ се на укротяване див кон, но един въпрос все още оставаше без отговор — той ли беше предателят?

Хърли беше раздвоен по този въпрос. Надяваше се Рап да е предател, но и отчаяно искаше всичко да се уталожи. Всичко, което беше предвиждал, се сбъдна в Париж и сега на него му възлагаха задачата да поправи грешката. От месеци беше предупреждавал Стансфийлд и Кенеди, че дават на Рап прекалено много свобода на действие и рано или късно това ще доведе до голяма катастрофа. Те обаче не искаха да го слушат, само му сочеха добрите резултати на Рап, един вид, че целта оправдавала средствата. Хърли беше на друго мнение. В този занаят дисциплината беше много важна, а младокът изобщо не беше дисциплиниран. Той беше каубой, който непрекъснато импровизираше и почти никога не се придържаше към предварително разработения оперативен план.

Хърли отпи от бърбъна и същевременно вдиша през устата. Ужасно много искаше да запали една цигара или нещо по-твърдо. За съжаление през последните трийсет и няколко години, докато той беше бродил по света и беше избивал лошите, Америка се беше превърнала в нация от женчовци. Сега, ако му се допушеше, трябваше да обиколи половината летище до специално оборудваната за целта стъклена зала, където пушачите бяха на показ подобно на някакви екзотични животни в клетка в зоологическа градина. Само веднъж беше влизал в подобна зала и беше останал шокиран от укорителните погледи, които „безгрешните“ минувачи хвърляха отвън. Закле се повече да не стъпи на подобно място.

— Скапани овце — измърмори Хърли. — Нищо не разбират и нямат представа какво става около тях.

— Моля? — обади се някакъв мъж, седнал вдясно от него.

Макар и да не му беше до това, Хърли се усмихна.

— Извинете, просто си говорех на глас. — Той заби поглед в чашата си, надявайки се непознатият да не се заяде с него.

Трябваше да събере екипа си и да отлитат. Ако се сбиеше сега с някой смотан бизнесмен, само щеше да усложни положението. За щастие непознатият го остави на мира и той отново се върна към мисълта за цигарите и как няма търпение да стигне до Франция. Каквото и да казваха за французите, те поне още разрешаваха да се пуши.