Списъкът на обречените [bg]

— Защо ни накара да се срещнем на такова място?

— Сега какъв ти е проблемът, Самир? — Фурние познаваше този дегенерат от по-малко от месец и вече му беше писнало от него.

— Та това е скапана католическа църква. Храм, построен в чест на кръстоносците, които са избивали моите прадеди.

— Всъщност — обади се някой отстрани — тази красива църква е построена в чест на победата на французите във френско-пруската война от 1870 година. Трябва да четеш повече история, Самир. Коранът те прави много тесногръд и ограничен.

Фурние си отдъхна. Гласът принадлежеше на Макс Вега или поне това беше едно от многото му имена. Той знаеше още две други. За разлика от повечето хора, с които си имаше работа, Макс беше интелигентен и имаше добри обноски.

— Не ми пука кога е била построена — озъби се отново Самир. — Тази църква е обида към моята вяра.

— По-важното в случая е — рече Макс спокойно, — че тук е безопасно за провеждането на подобна среща.

— На него му е удобно и комфортно да се среща тук. — Самир посочи с пръст французина. — Това място вони на смърт.

Макс се приближи все така спокойно.

— Самир, прояви малко уважение към приятеля си. Ако си забравил, да ти напомня, че християнството предшества нашата религия с шестстотин години. — Самир понечи да спори, но Макс му направи знак да мълчи. — Никога не съм чул Пол да се оплаква, когато го накара веднъж да се срещнем в един от нашите молитвени храмове.

— Това е друго. Ние не държим трупове в джамиите. — Самир се изплю на пода.

Фурние не беше от най-набожните католици, но дори на него му се сви стомахът от подобно неуважение и арогантност.

— Аз му осигурявам протекция, а ето как ми се отблагодарява — каза на Макс.

— Прав е — отбеляза с разочарование Макс. — А дали не си толкова ядосан, Самир, заради собствения ти провал?

— Какво, по дяволите, искаш да кажеш? — Очите на Самир блеснаха от гняв.

— Според мен е съвсем очевидно — отвърна Фурние и скръсти ръце.

— Ти снощи не беше там, така че внимавай със заключенията.

— Заключения? Какво друго заключение да си извадя от убийството на девет души в сърцето на Париж? Ти дойде да убиеш един човек, издъни се и сега аз трябва да се оправям с девет трупа.

Самир пристъпи напред.

— Ще повторя само още веднъж. Ти не беше там, затова си мери думите и внимавай какъв тон ми държиш.

Агентът се изсмя.

— Ще ти държа какъвто тон искам, загубеняк такъв! Ти си тук благодарение на моята щедрост и великодушие. Поднесох ти този убиец на тепсия, а ти оплеска нещата до такава степен, че после трябваше цял ден да почиствам бъркотията след теб!

— Моята бъркотия! — извика Самир. — А аз мисля, че ти нарочно ме прецака! Мисля, че играеш двойна игра. Продаваш и на нас, и на тях една и съща информация.