Охлюв по склона
- Автор: Стругацкий Аркадий Натанович, Стругацкий Борис Натанович
- Язык: болгарский
- Переводчик: Агоп Мелконян
- Жанр: Социально-философская фантастика
Электронная книга - «Охлюв по склона». Краткое содержание книги:
— Тихо! — изсъска високо секретарката. — Пазете тишина! И не мърсете пода — да, вие там… да, на вас говоря. И тъй, сътрудник Перец, ще влезете ли? Или да извикам охраната?
— Да — отвърна Перец. — Ще вляза.
Последният, когото видя в приемната, беше моншер Брандскугел, барикадиран зад креслото, озъбен, приклекнал, с ръка в задния джоб на панталона. След това видя директора.
Директорът се оказа висок строен мъж на около тридесет и пет, в превъзходен скъп костюм. Стоеше до разтворения прозорец и ронеше трохи хляб на гълъбите, скупчили се на перваза. Кабинетът беше абсолютно празен, без нито един стол, дори без бюро, само на стената срещу прозореца висеше намалено копие на „Подвига на пионер-лесопокорителя Съливан“.
— Нещатният сътрудник на Управлението Перец? — попита с чист звънлив глас директорът, обръщайки към Перец свежото си лице на спортист.
— Да… аз съм — отрони Перец.
— Много, много ми е приятно. Най-после се запознахме. Здравейте. Фамилното ми име е Ахти. Много съм слушал за вас. Вече ще се познаваме.
Перец, прегърбен от боязливост, стисна протегнатата длан. Дланта беше суха и здрава.
— Пък аз, нали виждате, храня гълъбите. Интересна птица. В нея се долавя някаква огромна потенция. А как вие, мосю Перец, се отнасяте към гълъбите?
Перец се обърка, защото не обичаше гълъбите. Но лицето на директора излъчваше такава радушност, такъв жив интерес, такова нетърпеливо очакване на отговора, че Перец се овладя и излъга:
— Много ги обичам, мосю Ахти.
— Печени ли ги обичате? Или задушени? Аз например ги обичам в пирожка. Пирожка с гълъбово месце и чаша хубаво полусухо — какво по-добро от това? Как мислите?
И отново върху лицето на мосю Ахти изплуваха живият интерес и нетърпеливото очакване.
— Изумително — отвърна Перец. Той реши да зареже всичко и да се съгласява.
— А „Гълъбът“ на Пикасо! — каза мосю Ахти. — Веднага си спомням: „Не ял, не пил и не целунал даже — секундите неудържимо бягат…“ Колко точно е изразена идеята за нашата неспособност да уловим и материализираме прекрасното!
— Превъзходни стихове — тъпо се съгласи Перец.
— Когато за пръв път видях „Гълъба“, аз, както сигурно и много други, си помислих, че изображението е неточно, или поне неестествено. Но после поради характера на работата ми често се заглеждах в гълъбите и изведнъж осъзнах, че Пикасо, този чудотворец, е уловил мига, когато гълъбът прибира крила да кацне. Крачетата му почти докосват земята, но самия той е още във въздуха, в полет. Мигът, когато движението се превръща в неподвижност, полетът — в покой.
— Пикасо има странни картини, които не разбирам — рече Перец, за да демонстрира независимост в разсъжденията.
— О, просто не сте го гледали по-продължително. За да се разбира истинската живопис, не е достатъчно два или три пъти годишно да прекрачиш галерията. Картините трябва да се гледат с часове. Колкото може по-често. И само оригинали. Никакви репродукции. Никакви копия… Погледнете тази картина. По лицето ви виждам, че мислите за нея. И сте прав: лошо копие. Но ако имахте възможност да се запознаете с оригинала, щяхте да разберете идеята на художника.
— И каква е тази идея?
— Ще се опитам да ви обясня — с готовност се отзова директорът. — Какво виждате на картината? Формално — получовек-полудърво. Картината е статична. Не се схваща, не се долавя прехода от едната същност към другата. В картината отсъства главното — посоката на времето. Но ако имахте възможност да изучите оригинала, бихте разбрали, че художникът е успял да вложи в изображението най-дълбок символичен смисъл, че е фиксирал не човека-дърво и даже не превръщането на човека в дърво, а точно и само превръщането на дървото в човек. Художникът е използвал идея от стара легенда, за да изобрази появата на новата личност. Ново от старото. Живо от мъртвото. Разум от бездиханна материя. Оригиналът съдържа време-движението! Векторът! Стрелата на времето, както бе казал Едингтън…
— А къде е оригиналът? — попита приветливо Перец.
Директорът се усмихна.
— Оригиналът, разбира се, е унищожен като предмет на изкуството, недопускащ двояко тълкуване. Първото и второто копие също са унищожени като предпазна мярка…
Мосю Ахти се върна до прозореца и с лакът избута гълъбите от перваза.
— Тъй. За гълъбите поговорихме — произнесе той с нов, чиновнически глас. — Името ви?
— Какво?
— Името. Вашето име.
— Пе… Перец.
— Година на раждане?
— Трийста…
— По-точно!
— Хиляда деветстотин и трийста. Пети март.
— Какво правите тук?
— Нещатен сътрудник съм. Прикрепен към групата Научна охрана.