Охлюв по склона
- Автор: Стругацкий Аркадий Натанович, Стругацкий Борис Натанович
- Язык: болгарский
- Переводчик: Агоп Мелконян
- Жанр: Социально-философская фантастика
Электронная книга - «Охлюв по склона». Краткое содержание книги:
— Ти, Мълчане, ускори крачка — деловито говореше Нава, — че иначе ще те всмуче някое, после няма отърваване, не си мисли, че като си ваксиниран веднъж, вече няма да се впият — ще се впият, и още как! То после ще умре, ама на теб няма да ти е по-леко…
Внезапно блатото свърши и местността стана стръмна. Появи се висока ивичеста трева с остри режещи връхчета. Кандид се огледа и видя крадците. Кой знае защо, те бяха спрели. Кой знае защо, бяха нагазили до колене в блатото, опрени на тоягите, и гледаха подир тях. Грохнали са, помисли Кандид, и те са грохнали. Единият от крадците вдигна ръка, махна им да дойдат, викна:
— Хайде, слизайте, какво сте решили!
Кандид се обърна и продължи подир Нава. След тресавището да се върви по земята беше лесно, въпреки стръмнината. Крадците крещяха — на два, после на три гласа. Кандид се огледа за сетен път, крадците все така стърчаха насред блатото, в тинята, пълна с пиявици, не излизаха на сухото. Като видяха, че се обърна, отчаяно замахаха с ръце и един през друг закрещяха, трудно им се разбираше.
— Назад! — крещяха като че ли. — Наза-ад! Няма да ви пипнем! Ще си изпатите, тъпаци!
Не е толкова лесно — помисли Кандид със злорадство. — Самите вие сте тъпаци, знам ви вече. Я ме оставете… — Нава се беше скрила между дърветата и той побърза подир нея.
— Върнете се! Ще ви пу-усне-ем! — ревеше главатарят.
Не са грохнали съвсем, щом вдигат такава врява — се стрелна в главата на Кандид и той веднага помисли, че сега трябва да се отдалечат, а след това да си починат и да се почистят от пиявиците и кърлежите.
Пета глава
Перец се яви в приемната на директора точно в десет сутринта. Вече имаше опашка — около дванадесетина души. Поставиха Перец четвърти. Той седна в креслото между Беатриса Вах, сътрудничка от групата Помощ на местното население и мрачен сътрудник от групата Инженерно проникване. Ако се съди по опознавателния жетон на гърдите му и по надписа върху бялата картонена маска, мрачният сътрудник би трябвало да се казва Брандскугел. Приемната беше боядисана в бледорозово, на едната стена висеше табела: „Не пуши, не замърсявай, не шуми“, а на другата — голяма картина, изобразяваща подвига на пионер-лесопокорителя Съливан: Съливан с вдигнати ръце се превръща в скачащо дърво — буквално пред очите на потресените си другари. Розовите щори на прозореца са плътно спуснати, на тавана сияе гигантски полилей. Освен входната врата, на която пише „Изход“, в приемната има още една врата, огромна, тапицирана с жълта кожа и с надпис „Изход няма“. Надписът е със светещи бои — като мрачно предупреждение. Под надписа е бюрото на секретарката с четири разноцветни телефона и електрическа пишеща машина. Секретарката — пълна възрастна жена с пенсне — надменно изучава „Учебник по атомна физика“. Посетителите разговарят сдържано. Мнозина явно нервничат и трескаво прелистват стари илюстровани списания. Всичко това доста приличаше на опашка пред зъболекарски кабинет и Перец пак усети неприятна хладина, тръпка в челюстите и желание незабавно да избяга някъде.
— Те дори не са мързеливи — рече Беатриса Вах, леко извърнала красивата си глава към Перец. — Но не понасят систематичната работа. Как вие например си обяснявате необичайната лекота, с която напускат заселените места?
— На мен ли говорите? — плахо попита Перец. Той нямаше понятие как може да обясни необичайната лекота.
— Не, на моншер Брандскугел.
Моншер Брандскугел поправи отлепващия се ляв мустак и задушевно отговори:
— Не знам — продължи Беатриса тъжно. — Щом нашите отряди се появят край селата, те изоставят домовете си, имуществото си и заминават. Създава се впечатлението, че изобщо не се интересуват от нас. Че нищо наше не им е необходимо. Как мислите, така ли е?
Известно време моншер Брандскугел мълчеше, сякаш размишляваше, и гледаше Беатриса през странните кръстообразни бойници на маската си, а след това произнесе с предишната си интонация:
— Не знам.
— Доста неподходящо е — продължи Беатриса, — че нашите групи са съставени само от жени. Разбирам, в този факт има дълбок смисъл, но често не достига мъжката твърдост, категоричност, бих казала — целенасоченост. За съжаление жените са склонни да се разпиляват, вие навярно сте го забелязали.
— Не знам — отвърна Брандскугел и в този момент мустакът му се откъсна и леко планира на пода. Той го вдигна, огледа го внимателно и повдигайки края на маската, деловито го наплюнчи и пак го залепи на мястото му.
На бюрото на секретарката мелодично дрънна камбанка. Тя отмести учебника, прегледа списъка, елегантно подпряла пенснето си, и обяви: