Фондация и Земя
- Автор: Азимов Айзек
- Серия: Foundation #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Кънчо Кожухаров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Фондация и Земя». Краткое содержание книги:
Тонът на съветника стана хладен и враждебен:
— Какво ти влиза в работата?
— Драги приятелю — рече шофьорът, — няма да мръднем оттук, докато не ми отговориш. И ако не го направиш ясно с „да“ или „не“ до около две секунди, ще спра отоплението в пътническата кабина и ще чакам. Ти Голан Тривайз ли си? Ако отговорът е отрицателен, ще трябва да ми покажеш документите си за самоличност.
— Да, аз съм Голан Тривайз и като съветник на Фондацията държа да се отнасят към мен с цялата вежливост, подобаваща на ранга ми. Твоята грубиянщина ще те вкара в неприятности, човече. А сега какво?
— Сега можем да продължим малко по-безгрижно — таксито отново потегли. — Аз внимателно подбирам пътниците си и очаквах да взема само двама мъже. Жената беше изненада, така че можеше и да съм сбъркал. Но при положение, че ти си тук, оставям на теб да обясниш всичко за нея, когато стигнеш целта на пътуването си.
— Не знаеш целта на моето пътуване.
— Случайно знам. Отиваш в Министерството на транспорта.
— Не съм тръгнал за там.
— Това няма ни най-малко значение, съветнико. Ако бях таксиметров шофьор, щях да те закарам където пожелаеш. Тъй като не съм, ще те закарам където аз желая да отидеш.
— Извинявай — намеси се Пелорат, привеждайки се напред, — ти определено приличаш на таксиметров шофьор. Караш такси.
— Всеки може да кара такси. Но не всеки има разрешително. И не всяка кола, която прилича на такси, е такси.
— Нека спрем със словесните горички — каза Тривайз. — Кой си ти и какво правиш? Помни, че ще трябва да даваш обяснения за това пред Фондацията.
— Не и аз — отвърна шофьорът. — Може би началниците ми. Аз съм агент от Силите за сигурност на Компорелон. Имам заповед да се отнасям към вас с вежливост, подобаваща на ранга ви, но трябва да дойдете там, където ще ви отведа. Внимавайте как реагирате, защото колата е въоръжена и ми е заповядано да се защитавам при нападение.
16
Достигнало крейсерската си скорост, „таксито“ се движеше гладко и абсолютно безшумно. Тривайз седеше мълчаливо, сякаш бе замръзнал. Без да се обръща, усещаше как Пелорат го поглежда от време на време с неуверено изражение, сякаш искаше да попита: „Какво ще правим сега? Моля те, кажи ми.“
Блис, както съветникът се увери с един бърз поглед, седеше спокойно и без видима загриженост. Естествено — тя самата беше цял свят. Цялата Гея, макар и на галактическо разстояние, бе побрана в кожата й. Навярно притежаваше ресурси, към които можеше да прибегне в критичен момент.
Но какво всъщност беше станало?
Очевидно чиновникът от входната станция, следвайки установения ред, бе предал доклада си, изпускайки геянката, и по такъв начин бе привлякъл вниманието на тайните служби, и — как да го очакваш! — на Министерството на транспорта. Защо?
Беше мирно време, не съществуваха, доколкото му бе известно, никакви конкретни търкания между Компорелон и Фондацията. Той самият бе неин важен служител и…
Почакай, та нали каза на дежурния от входната станция, че идва по важна работа с компорелонското правителство? Беше го подчертал в стремежа си да минат по-набързо проверката. Кендрей сигурно го е докладвал, а това вече би предизвикало сериозен интерес.
Не бе очаквал подобно развитие, а трябваше да го предвиди.
Къде остана талантът му да знае кое е правилно? Дали не започваше действително да вярва, че е черната кутия, за каквато Гея го смяташе, или поне твърдеше, че го смята? Не затъваше ли в тресавище поради прекомерно самочувствие, изградено върху едно суеверие?
Как е могъл дори за миг да се хване в капана на такова безумие? Никога ли не бе бъркал през живота си? Знаеше ли например какво ще е времето утре? Печелил ли беше големи суми на хазартни игри? Отговорът бе ясен — не, не и не.
Е, тогава единствено в големите, все още неоформени неща ли бе винаги прав? Как можеше да го разбере?
Я стига толкова! В края на краищата, самият факт, че бе заявил, че идва по важна държавна работа — не, беше казал дословно „сигурността на Фондацията“…
Добре тогава, самият факт, че бе дошъл по въпрос, касаещ сигурността на Фондацията — тайно и без предизвестие — положително е привлякъл вниманието им. Да, но преди да разберат за какво става дума, щяха да действат много предпазливо. Щяха да се придържат към етикета и да го третират като висш сановник. Не биха го отвличали и заплашвали.
А тъкмо това сториха. Защо?
Какво ги е накарало да се почувстват толкова силни и властни, та да се отнесат по такъв начин със съветник от Терминус?
Възможно ли е причината да бе Земята? Дали същият източник, който така успешно криеше първичния свят дори от големите менталици на Втората фондация, сега не действаше, за да го отклони от търсенето й още в самото начало. Земята всезнаеща ли беше? Всемогъща?