Фондация и Земя
- Автор: Азимов Айзек
- Серия: Foundation #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Кънчо Кожухаров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Фондация и Земя». Краткое содержание книги:
Корабът се спускаше все по-надолу с неизбежните леки измествания в една или друга посока, докато най-сетне попадна в очертания район, отбелязващ вече определеното му място на космодрума.
Когато кацна, небето беше бледосиньо, примесено с матово бяло. Вятърът бе поривист дори на повърхността и въпреки че не представляваше навигационна опасност, навяваше студ, от който Тривайз потрепери. Той мигом бе разбрал, че облеклото им е съвсем неподходящо за времето на Компорелон.
Пелорат, от своя страна, хвърли преценяващ поглед наоколо и с наслада вдъхна въздух през носа — щипещият студ му харесваше, поне засега. Историкът дори нарочно разкопча дрехата си, за да усети по-добре вятъра. Знаеше, че след малко ще се закопчае и ще се увие с шала си, но в момента искаше да почувства съществуването на атмосферата. Човек не можеше да я усети на борда на космически кораб.
Блис се загърна плътно в своята връхна дреха и нахлупи шапката на ушите си със скрити в ръкавиците ръце. Лицето й се бе сгърчило страдалчески, като че всеки момент щеше да се разплаче.
— Този свят е зъл — промърмори геянката. — Той ни мрази и малтретира.
— Съвсем не, мила Блис — възрази Пелорат искрено. — Сигурен съм, че жителите му си го харесват и той… ъ… също ги харесва, ако може да се каже така. Скоро, мисля, ще бъдем на закрито и топло.
Ученият отметна единия пеш на дрехата си, загърна нежно геянката, а тя се сгуши на гърдите му.
Тривайз правеше всичко възможно да не забелязва температурата. Властите на космодрума му връчиха магнитна карта и той провери на джобния си компютър дали тя съдържа необходимите подробности — номера на халето, името на кораба, индикацията на двигателя и прочие.
Увери се още веднъж, че Звездолетът е здраво закрепен, и внесе максималната възможна застраховка срещу злополука (което всъщност беше излишно, тъй като „Далечната звезда“ би трябвало да е неуязвима за компорелонското техническо равнище, а в противен случай не можеше да бъде възстановена на никаква цена).
После откри таксиметровата пиаца точно там, където очакваше. (Редица обекти на космодрумите бяха стандартизирани по разположение, изглед и начин на използване. Така и трябваше да е, като се има предвид многопланетната клиентела.)
Сигнализира за такси и набра в раздела на перфокартата, указващ целта на пътуването, само една дума — града.
Веднага едно превозно средство се плъзна плавно към тях на диамагнитни ски, като леко се накланяше под напора на вятъра и трепереше от вибрациите на не съвсем безшумния си мотор. Беше тъмносиво, с бели надписи на задните врати. Водачът му бе облечен в тъмно палто и бяла кожена шапка.
Пелорат го вгледа и тихо каза:
— Декорът на планетата изглежда черно-бял.
— В града може да е по-цветно — отвърна Тривайз.
Шофьорът заговори по някакъв малък микрофон, вероятно за да не отваря прозореца:
— За града ли сте?
Галактическият му диалект бе украсен от доста привлекателна напевност и не беше труден за разбиране — нещо твърде приятно на един непознат свят.
— Точно тъй — отвърна Тривайз и задната врата се отвори с плъзгане.
Блис влезе първа, следвана от Пелорат и Тривайз. Вратата се затвори и отнякъде сякаш бликна топъл въздух. Геянката потри ръце и въздъхна с облекчение.
Таксито бавно потегли, а шофьорът попита:
— Корабът, с който дойдохте, е гравитационен, нали?
— Като гледаше как се спуска, съмняваш ли се? — сухо отвърна Тривайз.
— Тогава значи сте от Терминус?
— Познаваш ли друг свят, който може да строи такива кораби?
Шофьорът като че ли асимилираше казаното, докато таксито набираше скорост. После рече:
— Винаги ли отговаряш на въпросите с въпроси?
Тривайз не можа да устои на изкушението:
— Защо не?
— В такъв случай, как ще ми отговориш, ако те попитам дали случайно не се казваш Голан Тривайз?
— Ще ти отговоря: „Защо питаш?“
Таксито спря в края на космодрума и шофьорът каза:
— От любопитство! Питам те още веднъж: ти Голан Тривайз ли си?