Кралят на мургите
- Автор: Эддингс Дэвид
- Серия: the malloreon #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Евтимова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралят на мургите». Краткое содержание книги:
— Той е малореански гролим и може да се измъкне от всяка килия само за минути.
— Имперският подземен затвор е доста сигурен, Белгарион — каза Варана малко намръщено.
— Но не и достатъчно сигурен, Варана. — Гарион се усмихна, като си спомни за твърдите предубеждения на императора към тези неща. — Да кажем, че Нарадас притежава някакви свръхестествени способности. Това е едно от онези неща, за които ти е неудобно да говориш.
— О! — каза Варана с отвращение. — Това ли имаш предвид?
Гарион кимна.
— Може би в края на краищата е по-добре хората ти само да го следят. Ако той не знае, че ние сме уведомени за присъствието му, може да ни отведе до някой друг — или поне до някаква информация. Харакан също е бил забелязван в Толнедра и искам да разбера дали има някаква връзка между двамата.
Варана се усмихна.
— Твоят живот е доста по-сложен от моя, Белгарион — каза той. — Аз имам само една действителност, с която да се оправям.
Гарион сви рамене и лаконично отговори:
— Помага при запълването на свободното ми време.
На вратата се почука и лорд Морин бавно се дотътри вътре.
— Извинете за безпокойството, ваши величества, но от града дойдоха обезпокояващи новини.
— О? — каза Варана. — Какво става, Морин?
— Някой избива членове на рода Хонет — много тихо и много ефикасно. Доста от тях са умрели през последните две нощи.
— Отрова?
— Не, ваше величество. Този убиец е по-директен. Задушил е няколко от тях със собствените им възглавници преди две нощи. Има и едно отвратително падане. Първоначално изглеждало като естествена смърт, но миналата нощ той започнал да използва нож. — Морин поклати глава неодобрително. — Лошо, много лошо.
Варана се намръщи.
— Мислех, че старите кръвни вражди са утихнали. Мислиш ли, че е възможно да са хорбитите? Понякога те могат да имат зъб на някого завинаги.
— Никой не знае, ваше величество. Хонетите са наплашени до смърт. Или ще избягат от града, или ще превърнат къщите си в крепости.
Варана се усмихна.
— Мисля, че ще преживея неудобството на рода Хонет. А този приятел оставял ли е след себе си нещо като запазена марка? Можем ли да го смятаме за някой познат убиец?
— Нямаме представа, ваше величество. Да поставя ли стражи около къщите на хонетите?
— Те си имат собствени войници — сви рамене Варана. — Но ти поразпитай малко и се постарай този приятел да узнае, че искам да си поговоря с него.
— Ще го арестувате ли? — попита Гарион.
— Не знам дали искам да отивам толкова далеч. Искам просто да разбера кой е и да му предложа да спазва правилата по-внимателно. Това е всичко. Чудно ми е кой ли може да бъде.
Гарион обаче си имаше някои лични подозрения.
Празниците на Ерастид в Тол Хонет бяха в разгара си. Множество гуляйджии, повечето прекалили с пиенето, се клатушкаха от едно празненство към друго, а големите родове си съперничеха във вулгарна проява на показното си богатство. Огромните резиденции на богатите и властващите бяха окичени с гирлянди от знаменца във весели нюанси и цветни фенери. Цели състояния бяха изхарчени за разточителните угощения, а предлаганите забавления често прекрачваха границите на добрия вкус. Въпреки че празненствата в двореца бяха по-сдържани, император Варана се чувстваше длъжен да покани хора, които всъщност ненавиждаше.
Събитието, което беше планирано отдавна точно за тази вечер, беше държавен банкет, след който щеше да има и грандиозен бал.
— А вие двамата ще бъдете моите почетни гости — каза твърдо Варана на Гарион и Се’Недра. — Ако аз трябва да изтърпя това нещо, значи същото се отнася и за вас.
— Наистина не бих желала, чичо — отвърна му Се’Недра с тъжна усмивка. — Точно сега не съм в настроение за празнуване.
— Не можеш просто да изключиш живота си, Се’Недра — каза той нежно. — Едно празненство — дори и в компанията на скучни хора тук в двореца — може да те разсее от проблемите ти. — Той я погледна предизвикателно. — Освен това, ако не дойдеш, хонетите, хорбитите и всички останали ще започнат да те одумват и да ти се подиграват.
Се’Недра изправи глава и очите й блеснаха решително.
— Така е — каза тя. — Обаче нямам какво да облека.
— В императорските апартаменти има две стаи, пълни с твои дрехи, Се’Недра — припомни й Варана.
— О, да. Бях забравила. Добре, чичо, ще се радвам да присъствам.
И така Се’Недра, облечена в млечнобяла кадифена рокля и с вплетена в огнените й къдрици скъпоценна диадема, влезе в балната зала под ръка със съпруга си — краля на Рива. Гарион, облечен във взето на заем синьо сако, което очевидно му беше тясно в раменете, подходи към цялата история с пълна липса на ентусиазъм. Като държавен глава на посещение, той бе задължен да стои около един час в редицата по посрещането в главната бална зала и да отговаря с вяло мърморене на шегите, поднасяни от хорбити, ранити, боруни и от техните често лекомислени съпруги. Хонетите бяха забележими само със своето отсъствие.