Брат Од
- Автор: Кунц Дин Рэй
- Язык: болгарский
- Переводчик: Павел Боянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Брат Од». Краткое содержание книги:
Само че във всеки човек се крие нещо, което убягва от погледа, и това важи с тройна сила за героя на Дийн Кунц. Защото Од, обитател на градчето Пико Мундо, притежава способността да говори с мъртвите и като неофициален посланик на добра воля между нашия свят и техния помага за наказване на злото.
След смъртта на любимата си Сторми и потресаващата среща с коварната и извратена Датура той търси убежище в манастир. Сивото ежедневие е като балсам за наранената му душа, пък и духовете на мъртвите вече не смущават дните и нощите му, явява му се само неизменният Елвис. Безметежното му съществуване е нарушено от множество бодаси, витаещи около болните дечица, приютени от монахините. Од знае, че появата им предвещава трагично събитие. В разгара на страховита снежна буря монасите и монахините обединяват усилия да спасят децата. Обитателите на манастира не подозират, че са подложени на чудовищен експеримент, а Од се среща с враг, древен и неумолим като самото време.
— Всички сгради ли претърсиха?
— Да — потвърди брат Рафаел, — и дворовете. Ами ако е отишъл да се поразходи в гората случило му се е нещо и той лежи там някъде?
— Някои братя обичат разходките в гората — отвърнах аз, — но не през нощта и не брат Тимотей.
Монахът обмисли казаното от мен и кимна.
— Брат Тим води ужасно заседнал живот.
При така създалото се положение думите на брат Рафаел можеха да се тълкуват многозначително, защото няма по-заседнало състояние от смъртта.
— Ако не е в гората, то къде е тогава? — продължи възбудено монахът. На лицето му се изписа ужас. — Полицията не проявява разбиране, въобще не проявява разбиране. Оттам ми казаха, че може да е изчезнал по своя воля.
— Изчезнал по своя воля? Но това е нелепо.
— Нелепо е меко казано. Аз го определям като обида. — Брат Рафаел не криеше възмущението си. — Един полицай намекна, че може би Тим е отскочил до Рино за двете Р-та: ром и рулетка.
Ако някой от полицаите в Пико Мундо беше изтърсил подобно нещо, Уайът Портър щеше да го накаже с общественополезен труд без заплащане и в зависимост от реакцията на офицера към суровото порицание, не бе изключено и да го уволни.
Брат Юмрука ми даде мъдър съвет, предлагайки ми да се покривам, докато ченгетата са тук.
— Какво да правим? — косеше се брат Рафаел.
Поклатих глава. Не разполагах с отговор.
— Какво да правим? — Брат Рафаел говореше по-скоро на себе си, отколкото на мен, докато забързано излизаше от стаята.
Погледах ръчния си часовник и отидох до прозореца. Елвис премина на части през затворената врата и се изложи на снежната стихия. С черния си костюм за фламенко и червения си индийски пояс той представляваше поразителна гледка.
Часът беше осем и четирийсет.
Само следите от гуми на неотдавна заминалите полицейски коли бележеха входната алея. Иначе виелицата беше заличила различията и неравностите на пейзажа, покривайки го с бял юрган с мотив на геометрични шарки — загладени равнини и нежни хълмисти възвишения.
Както изглеждаше, двайсет или двайсет и пет сантиметра бяха натрупали за седем часа и половина. Снегът валеше много по-силно отпреди.
Навън Елвис беше наклонил глава назад в напразен опит да улови няколко снежинки с езика си. Разбира се, той бе само един дух, неспособен да усети студа или да вкуси снега. Нещо в усилието му обаче ме трогна… и натъжи.
С каква страст обичаме всичко мимолетно: ослепителните ледени кристали на зимата, цъфналата пролет, полета на изящните пеперуди, алените залези, една целувка, един живот.
Миналата вечер по телевизията даваха прогноза за минимум шейсет сантиметра снежна покривка. Снеговалежите във високите части на Сиера могат да бъдат бурни, непредвидимо дълги и като резултат да се образува по-голяма снежна покривка от прогнозата.
Със сигурност обаче преди здрачаване абатството „Свети Вартоломей“ щеше да е откъснато от света. Напълно.
Тринайсета глава
Постарах се да оправдая надеждата на брат Юмрука и да се окажа втори Шерлок Холмс, но дедуктивните ми съждения ме отведоха в лабиринт от факти и подозрения и накрая се озовах там, откъдето започнах: от нулата.
Тъй като не съм най-добрата компания, когато се правя на мислител, Елвис ме заряза в библиотеката. Може би отпраши към църквата с надеждата, че брат Флетчър възнамерява да се упражнява на органа.
Дори и в смъртта обича да е сред музика. Приживе беше записал шест албума с госпъл и спиричуъли плюс три коледни албума. Навярно бе предпочел да потанцува на нещо по-хард, но рокендролът не кънти денонощно в манастира.
Един полтъргайст би продънил пианото в приемната на крилото за гости с „Хрътка“, както печално напусналия брат Константин, който бие камбаните, когато го прихване.
Елвис никога не би се държал като полтъргайст. Той е сладък дух.
Зимното утро сигурно вървеше към незнайно каква катастрофа. Неотдавна бях научил, че истинските капацитети разделят деня на части, възлизащи на една милионна от милиардната на милиардната част на секундата, което предизвикваше у мен чувството, че всяка цяла секунда, в която не правя нищо, е безотговорно пилеене на време.
Излязох от приемната, стигнах до голямата галерия и продължих към другите крила на абатството, уповавайки се на интуицията си, защото вярвах, че тя ще ме отведе по-близо до отговора какво бедствие е привлякло бодасите.
Не се засягайте, обаче моята интуиция е по-добра от вашата. Може би някоя слънчева сутрин сте си взели чадър, отивайки на работа, и следобед е заваляла. Може би по непонятни за вас причини сте отказали среща на идеалния мъж, за да видите след месеци по вечерните новини картина от задържането му по обвинение за склоняване към развратни действия на ламата, която си е отглеждал като домашно животно. Може би сте си купили лотариен билет, попълнили сте числата, подбирайки датата на последния ви преглед за хемороиди, и това ви е донесло десет милиона гущера. Все едно, моята интуиция пак е несравнимо по-добра от вашата.