Списък с убийства
- Автор: Гарууд Джули
- Язык: болгарский
- Переводчик: Дори Габровска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Списък с убийства». Краткое содержание книги:
Регън не вярваше на ушите си. Но явно не бе единствената, защото една плаха ръка се вдигна.
— Извинете, д-р Шийлдс? Правилно ли чух, че искате…
Друга жена се изправи, притиснала бележника към гърдите си.
— Искате да направим списък с хора, чиято смърт желаем?
— Да, точно това искам. Ако хората, които са ви наранили, вече не съществуваха, тогава щяхте ли да се освободите от отровата в себе си?
Един мъж се провикна:
— Ще ми трябва повече хартия. — Нервен смях последва коментара му. — Има ли ограничение за броя на имената? — попита той.
— Напишете колкото имена искате. Обаче мисля, че за това упражнение трябва да поставим ограничение като време. Десет минути — определи Шийлдс. — Започваме ли?
Той протегна ръка, погледна часовника си и каза:
— Старт!
Един мъж, който седеше до Регън, прошепна:
— Това ще бъде забавно. Ще започна с жена ми.
— Имаш предвид бившата — каза една дама, която седеше до него.
— А, правилно. Ще включа и нея в списъка.
Корди изглеждаше отвратена.
— Можеш ли да повярваш? Шийлдс превърна тези хора в кръвожадни вампири.
— Тихо! — прошепна Регън. — Най-добре да се престорим, че изпълняваме указанията. Започни да пишеш.
— Без значение колко неморално е това упражнение?
— Разбира се.
— Добре, тогава… — Корди се усмихна. — Мога да се позабавлявам.
И двете извадиха бележниците си. Регън написа на първия ред: „Да бъдат убити“, подчерта думите, а отдолу добави: „Хора, чиято смърт желая“. Сега какво? Чудейки се как да убие времето, тя забарабани с химикала по папката, но мъжът пред нея се обърна намръщен.
— Може ли да спрете? Разсейвате ме.
— Съжалявам — прошепна тя.
Имаше чувството, че бодигардът продължава да я наблюдава. Може би вече проявяваше параноя. Тя отметна косата от очите си и вдигна поглед, после бързо сведе глава. Не беше параноична — бодигардът още я гледаше. Какъв му беше проблемът?
Корди подсмърчаше и ровеше в чантата си. Регън й подаде кърпичка.
— Още пет минути — извести Шийлдс. — После ще обиколя стаята и искам всички да ми покажат написаното, за да видя колко имена сте изброили.
Регън започна да пише. Шийлдс, бодигард номер едно и бодигард номер две изчерпаха списъка й. Кой друг? Госпожа Патси, грубата продавачка от „Дикерсън“. А, да не забрави и ужасния детектив Суини. Светът определено ще бъде по-добро място без него. Канеше се да добави и лейтенант Луис, защото се държеше толкова злобно с младия полицай, но времето изтече.
Не беше предполагала, че е толкова кръвожадна. Шийлдс плесна с ръце.
— Оставете химикалите. Всички да вдигнат бележниците, за да мога да ги видя. Точно така, браво. Браво — хвалеше той. — Всички са участвали. Сега, ето какво искам да направите. Един по един идвайте при камината. Откъснете листа от бележника и го накъсайте на малки парченца. После го хвърлете в огъня и гледайте как пламъците поглъщат имената. Да започваме.
— Това ще ни освободи ли от отровата? — попита една жена.
— Символичен жест е — обясни Шийлдс. — Целта му е да станете по-отворени за всички възможности.
— Това пък какво означава? — попита Корди.
— Трябва да станем по-отворени за възможността да убием враговете си — обясни Регън с престорен ентусиазъм.
— Да започваме! — извика Шийлдс.
Софи беше първа. Тя се усмихна на Шийлдс, когато мина покрай него.
— Охо, Софи флиртува — прошепна Корди. — А на Шийлдс това му е много приятно.
— Как може да се насили? Той е толкова отвратителен.
— Можеш ли да повярваш, че той всъщност взема пари за това!
— Шийлдс каза, че за този семинар са се записали петстотин души. Умножи това по хиляда долара…
— Той изкарва истинско състояние!
— Не мога да повярвам, че ще пропилеем целия си уикенд.
— Хайде да се наредим на опашката, а после да се измъкваме от тук. Умирам от глад.
Регън тъкмо взе чантата си, когато мобилният й телефон зазвъня. Това й спечели един враждебен поглед от бодигарда.
Тя отговори на обаждането, бързо си събра нещата и излезе в коридора, а Корди се нареди на опашката, за да изхвърли списъка си в огъня.
Обаждаше се Емили Милън. Беше в едно от типичните си настроения и очевидно не намираше за нужно да си губи времето с любезности.