Дяволската алтернатива
- Автор: Форсайт Фредерик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Мисирков
- Жанр: Политические детективы
Электронная книга - «Дяволската алтернатива». Краткое содержание книги:
Световният политически елит е в паника, шпионските централи активират най-добрите си агенти, военните очакват заповеди…
На двайсет и девети септември 1966 година в селото Бабий Яр, където фашистите избили през 1941–42 година петдесет хиляди евреи, известният украински поет Иван Дзюба произнесъл реч, която била забележителна не само защото прозвучала от устата на чистокръвен украинец. Антисемитизмът винаги е съществувал в Украйна. Управниците на тази страна — царете, сталинистите, фашистите, после отново сталинистите и техните приемници — всячески са насърчавали у населението отрицателно отношение към евреите.
Дългата реч на Дзюба започнала като възпоминание за жертвите на фашизма, загинали в Бабий Яр. Но постепенно в нея започнали да се появяват нотки на осъждане на всички видове потисничество над човешкия дух.
„Трябва да съдим за всяко общество не по техническите му достижения, а по това как то се отнася към човешкото достойнство, как зачита общочовешките ценности“ — казал той.
По това време чекистите, внедрени сред събралото се мнозинство, вече усетили, че ораторът не говори за хитлеристка Германия, а има предвид Съветския съюз. Скоро след като слязъл от трибуната, Дзюба бил арестуван.
Отвели го в подземието на близките казарми на КГБ. Там с помощта на двама яки биячи го разпитал специално изпратеният от Москва млад и перспективен полковник от Второ главно управление. Името му било Юрий Иваненко.
Сред тълпата слушатели в Бабий Яр били и две десетгодишни момчета, доведени на възпоменателния митинг от бащите си. Тогава те не се познавали. Чак след шест години съдбата ги срещнала на един строителен обект и момчетата станали близки приятели.
Единият се казвал Лев Мишкин, а другият — Давид Лазарев.
Органите забелязали присъствието на бащите им на митинга и когато след няколко години те поискали разрешение да се изселят в Израел, властите ги обвинили в антисъветска дейност и ги хвърлили за дълги години в лагери.
На семействата им били отнети жилищата, а на синовете им — възможността да получат висше образование. Въпреки високата си интелигентност момчетата били обречени да си вадят хляба с кирка и лопата. Сега и двамата вече бяха двайсет и шест годишни. Тях търсеше Дрейк из прашните улички на Левандивка.
На втория адрес той намери Давид Лазарев, който го посрещна с подозрение. Но в крайна сметка евреинът се съгласи да повика приятеля си, тъй като англичанинът и без друго знаеше името му.
Същата вечер Дрейк се запозна и с Лев Мишкин. Двамата дисиденти проявяваха към чужденеца открито недоверие, граничещо с враждебност. Той им разказа цялата история с бягството на Камински. Говори им и за себе си. Единственото доказателство, което можеше да им покаже, беше една снимка. В болницата на Трабзон Дрейк бе помолил една сестра да го снима заедно с Камински. На фотографията по чудо оцелелият украинец държеше турски вестник, отпечатан същия ден. Преди да се качи на самолета за Украйна, Дрейк беше застлал с този брой дъното на куфара си и също го показа на Мишкин и Лазарев.
— Вижте какво — каза им той най-накрая. — Ако КГБ е заловило Мирослав и той е издал имената ви, ако аз съм от КГБ, защо ще ви моля за помощ?
Двамата евреи склониха да обмислят до сутринта предложението на англичанина. Дрейк не подозираше, че най-голямата мечта в живота им съвпадаше с неговите планове. И тримата искаха да нанесат силен удар право по кремълската върхушка. Но без помощ отвън това бе невъзможно и преди да се появи Дрейк, Мишкин и Лазарев почти се бяха отказали.
Шансът да се сдобият със съюзник в чужбина ги накара късно през нощта да си стиснат ръцете и да приемат решение да се доверят на англо-украинеца. Втората среща се състоя следобеда на другия ден. Дрейк отново пропусна поредния тур из града. За по-сигурно тримата тръгнаха по широките кални улици в края на града и тихо разговаряха на украински. Мишкин и Лазарев споделиха с Дрейк желанието си да нанесат смъртоносен удар по някой от московските големци.
— Въпросът е по кого? — рече Дрейк.
Лазарев, който бе по-мълчалив и очевидно бе ръководещата личност в двойката, отговори:
— Иваненко — каза той. — Най-омразният човек за всички украинци.
— Какво да му направим? — попита Дрейк.
— Да го убием.
Дрейк спря и изгледа изпитателно младия мъж.
— Няма да успеем да се доберем достатъчно близо до него — заключи той най-сетне.
— Миналата година работих на един обект тук в Лвов — заразказва Лазарев. — Боядисвахме апартамента на някакъв партиец от голямото добро утро. На семейството гостуваше една дребничка старица. След като си замина, жената на голямата клечка ни каза коя е бабичката. Няколко дена след това видях в пощенската им кутия писмо, изпратено от старицата. На гърба му беше написан адресът й.