Тайните на морските катастрофи
- Автор: Скрягин Лев Николаевич
- Год: 1984
- Язык: болгарский
- Год: «Техника»
- Переводчик: Константин Божинов
- Жанр: Другие документальные фильмы
Электронная книга - «Тайните на морските катастрофи». Краткое содержание книги:
През октомври 1868 г. Хол настоявал от страниците на «Таймс» да се разследва в морския съд гибелта на всеки британски кораб. След месец по страниците на същия вестник той констатирал несравнимия с нищо факт: «Ние можем да твърдим, че за 1867 г. броят на загиналите в морето британски кораби е 2090, или почти по шест кораба на ден».
През 1869 г. Камарата на общините на Британския парламент обсъждала поредния закон за търговското корабоплаване. Представителите на търговската палата на Нюкясъл — Хол и Дъглиш, внесли за разглеждане законопроект за ограничаване на газенето чрез товарна марка, която да се определя от корабостроителя, инспектора на Лойд (или на Дружеството на ливърпулските застрахователи) и инспектора от Управлението на търговията на Великобритания.
Но Камарата на общините отхвърлила представения законопроект и на Хол не оставало нищо друго освен да заяви: «Учудващ е не фактът, че загиват такъв голям брой кораби, а това, че този брой е толкова малък…»
През същата година вниманието на морските кръгове на Англия било привлечено от изчезването на парахода «Сити ъф Бостън». За времето това бил голям параход с обща вместимост 2278 рег. т, дължина — 101 м, широчина — 12 м, височина на борда — 8,5 м. Парната машина с мощност 600 к. с. осигурявала скорост 12 възела. На 28 януари 1870 г. «Сити ъф Бостън», след като приел в Ню Йорк на борда си 177 човека, взел курс към Ливърпул под командването на капитан Халкроу. След това корабът изчезнал.
В изказването си на годишното заседание президентът на Кралското дружество на корабостроителите лорд Хемптън казал: «Огромният пакетбот „Сити ъф Бостън“ толкова дълго не се връща от рейса си, че трябва да го смятаме за загинал. За шест месеца в морето са потънали не по-малко от 37 парахода. Какво може да се направи, за да се осигури безопасността на плаването? Катастрофалният брой на загиналите кораби свидетелства, че някъде е допусната грешка — или в конструкцията, или в натоварването им?… По делото на „Сити ъф Бостън“ ние сме склонни да смятаме, че причина за неговата гибел е претоварването».
Забележката на президента на дружеството за претоварването на кораба засегнала дотолкова Уйлям Инмън, собственика на изчезналия параход, че той се заканил да започне съдебен процес срещу лорд Хемптън «за клевета в научните трудове на Кралското дружество».
Кралските корабостроители не успели да докажат своята гледна точка и съдбата на «Сити ъф Бостън» останала загадка повече от половин година.
Но ето на корнуълското крайбрежие на Англия намерили дървена лодка с надпис: «Сити ъф Бостън». Върху една от пейките на този ням свидетел на корабокрушението имало надпис, издълбан с нож, от който се разбрало, че параходът е потънал по време на щорм.
Джеймс Хол не бил убеден, че причина за гибелта на «Сити ъф Бостън» е недостатъчната височина на надводния борд и следователно малката резервна плавателност.
В началото на 1870 г. Хол представил своите предложения по методите за ограничаване газенето на корабите на представителите на лондонската търговска палата. Те били проучени, приети и предадени за по-нататъшно разглеждане в Управлението на търговията, което побързало да ги представи в парламента с молба Камарата на общините да разгледа въпроса за максимално допустимото газене на корабите.
Хол предложил минимално допустимата височина на надводния борд да се определя в съотношение 1/8 от широчината на кораба, ако дължината не надхвърля широчината повече от пет пъти. Ако дължината на кораба е по-голяма, за всяко увеличение на дължината, равно на широчината, към височината на борда да се прибавя 1/32 от широчината на кораба.