Горещи следи
- Автор: Кренц Джейн Энн
- Серия: Arcane Society #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Дори Габровска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Горещи следи». Краткое содержание книги:
Скоро след пристигането си Лутър и Грейс откриват, че на Хаваите ще се проведе конгрес на „Нощните сенки“ — подземна организация, чиито членове са развили свръхсензорни способности с помощта на силни опиати. Грейс знае колко опасни са тези обитатели на мрака, защото в техните аури има черни вълни, които е виждала преди.
На екзотичния остров двамата се оказват хванати в капан с някои от най-опасните хора на света. В такава ситуация те могат да разчитат единствено един на друг. Осланяйки се на свръхестествените си дарби и силната си интуиция, Лутър и Грейс трябва не само да изпълнят задачата си, но и да се спасят.
И тогава Лутър се озова върху нея и проникна дълбоко в тялото й. Тя стисна раменете му, повдигна колене, обгърна го. Невидима светлина и огън нажежиха атмосферата в стаята. Тя го прегръщаше все по-силно и ненаситно, така, както никога не бе прегръщала друг мъж в живота си.
Тялото на Лутър стана твърдо като камък, мускулите му бяха сякаш излети от стомана. С усилие тя отвори очи. Утринната светлина разкриваше суровите черти на лицето му. Това беше изражението на мъж, който бе на ръба на сладострастен екстаз или на смъртоносно безсилие.
Лутър отвори очи и видя, че тя го гледа. Той не каза нищо. Тя знаеше, че не са в състояние да говорят. И двамата бяха пометени от развихрилия се огън. За един миг, между ударите на сърцето си, тя осъзна, че двамата са свързани и че усещането отеква помежду им.
Преди Грейс да успее да анализира това, оргазмът я разтърси с необикновена енергия и я остави без дъх. Само след миг Лутър я последва до върха.
Безкрайно дълго аурите ми останаха слети в едно общо енергийно поле, което ги обгръщаше.
Което, разбира се, беше напълно невъзможно по законите на парафизиката.
12.
В асансьора имаше само една жена, облечена в един от пухкавите бели халати на SPA центъра. Лутър едва потисна усмивката си, когато долови разочарованието на Грейс. Тя се надяваше да провери дали ще може да понесе докосването до други хора, за да разбере доколко се е „излекувала“.
Стигнаха до терасата, на която се намираше ресторантът, Грейс мина първа. Той я следваше и не помнеше откога не се е чувствал толкова добре, толкова освежен.
— Можеш ли да манипулираш нечия аура, за да предизвикаш някоя жена за миг и да й привлечеш вниманието? — попита тя с нотка на любопитство.
Усмивката му веднага изчезна. Той разбра за капана, който тя му залагаше.
— По дяволите, Грейс, говори по-тихо.
Той бързо се огледа дали някой не е подслушвал. Но никой от малцината в просторната колонада, която водеше към ресторанта, не беше ги чул. Дотук с извиненията. Той понижи глас и нотка на твърдост прозвуча в отговора му.
— Не може да продължаваш по този начин.
— Не ме обвинявай, че съм любопитна. Не съм откривала талант като теб при генеалогичните си проучвания.
Той сложи слънчевите си очила и я погледна. След разгорещения секс тя си беше взела душ. Косата й бе още мокра и сега беше сресана назад. Тя беше с друг панталон и поредната риза с дълъг ръкав. Този път обаче ръкавите й бяха навити почти до лакътя. Много смело.
— Не съм електроуред, който може да се включва и изключва — каза тихо той.
— Разбира се — съгласи се тя. — Безспорно не си. Е? Какво ще отговориш?
— Сега ще закусваме. Обикновено чета вестник на закуска. Може ли да довършим този разговор по друго време?
— Просто „да“ или „не“ ще е достатъчно.
— В секса няма просто „да“ или „не“ — отвърна той. Добре казано — помисли си той. — Умен отговор, Малоун. Всъщност направо гениален.
Тя наведе глава, за да го погледне иззад слънчевите си очила.
Той въздъхна бавно и се направи на дълбоко засегнат.
— Питаш ме дали мога да използвам таланта си, за да съблазня някоя жена, която желая.
— Не. — Тя спря и се обърна изненадана към него. — Знам, че не би постъпил неетично.
Той също спря.
— Така ли? Откъде знаеш?
— Мога да разчета в подробности аурата ти, забрави ли?
Той се намръщи.
— Разчела си в подробности аурата ми?
— Разбира се — без възмущение. Мислиш ли, че ще легна с мъж, когото не съм проверила? Особено с моите проблеми?
— Със сигурност не съм разсъждавал от тази гледна точка. — Той замълча. — Е, издържах ли теста?
— О, да. — Усмивката й беше по-чиста от тропическо утро. — Безспорно го издържа.
— А аз се чудех дали ти си привлечена от мен, защото можеш да ме докосваш, без да изпитваш изгаряща болка.
— Какво? — Сега беше неин ред да бъде възмутена. — Как може да ти хрумне, че ще легна с някого само защото мога да го докосвам?
— Помниш ли, че не си могла да се доближиш до мъж повече от година.
— Моите фобии нямат нищо общо със случилото се снощи или тази сутрин — сопна се тя. — Поне не по начина, по който ти го описваш. Обиждаш ме.
— Не се ядосвай.
— Не мога. Наистина съм обидена. Току-що ме подразни ужасно. Ужасно.
— Знам. Разбирам — каза той, като видя как енергията се нагорещява около нея.
— Хайде да си изясним нещо — каза тя спокойно. — Никога не бих легнала с някой мъж само защото мога да го докосвам.
Пламъците на женския й гняв отекваха в синхрон с горещите, завладяващи вълни на желанието. Тя беше изпълнена с гняв, но го желаеше. Изведнъж той се почувства развеселен.