Графиня Дьо Шарни

— Да ви отпрати! — повтори тя радостно, като си помисли, че Шарни и кралицата щяха да бъдат разделени. — И защо?

— За да изпълня една задача в Тюрен при господин граф Д’Артоа и херцог Дьо Бурбон, които напуснаха Франция55.

— И вие приехте?

Шарни впери поглед в Андре.

— Не, госпожо — каза той.

Андре толкова пребледня, че Шарни пристъпи към нея, сякаш за да й помогне. Но при това движение на графа тя събра сили и се съвзе.

— Не? — промълви тя. — Отговорили сте „не“ на заповед на кралицата… Вие, господине?

Последните думи бяха произнесени със съмнение и с учудване.

— Отговорих, госпожо, че считам, че в този момент присъствието ми е по-необходимо в Париж, отколкото в Тюрен. Че всеки би могъл да изпълни задачата, която ми се поставя, и че имам друг брат, пристигнал по същото време от провинцията, за да бъде на заповедите на Нейно величество, и че той е готов да тръгне вместо мен.

— И без съмнение, господине, кралицата е била щастлива да приеме това заместване — извика Андре с горчивина, която не можа да сдържи и която не убягна на Шарни.

— Не, госпожо, напротив. Тъй като този отказ я засегна дълбоко. Щях да съм принуден да тръгна, ако кралят не беше влязъл в този момент и не ме подкрепи.

— Кралят ви подкрепи ли, господине? — усмихна се иронично Андре. — И той ли като вас сметна, че трябва да останете в Тюйлери?… О, колко е добър Негово величество!

Шарни не се ядоса.

— Кралят каза — поде той, — че всъщност брат ми Изидор е много подходящ за тази задача. Още повече, че тъй като идва за пръв път в двора и може би за първи път в Париж, отсъствието му няма да бъде забелязано. И добави, че е много жестоко да се отделям от вас в такъв момент.

— От мен? — извика Андре. — Така ли каза кралят — от мен?

— Повтарям ви неговите думи, госпожо. След като се огледа наоколо, кралят се обърна към мен: „Всъщност къде е графиня Дьо Шарни? — попита той. — Не съм я виждал от вчера вечерта.“ И тъй като въпросът беше зададен на мен, отговорих: „Ваше Величество, имам щастието да виждам госпожа Дьо Шарни толкова рядко, че не мога да ви кажа къде е тя в момента. Но ако Ваше Величество желае да разбере това, нека попита кралицата. Кралицата знае, кралицата ще отговори.“ Настоях, защото видях как кралицата смръщи вежди и разбрах, че нещо се е случило между нея и вас.

Андре слушаше с такова внимание, че дори не помисли да отговори.

Шарни продължи:

— „Ваше Величество — отговори кралицата, — госпожа графиня Дьо Шарни напусна Тюйлери преди час. — Какво? — попита кралят — Графиня Дьо Шарни е напуснала Тюйлери? — Да, господине. — Но ще се върне скоро? — Не вярвам. — Не вярвате ли? — поде кралят. — Каква е била причината да напусне вашата най-добра приятелка, госпожо?… Кралицата се размърда. — Мисля, че е неразположена — каза кралицата. — Несъмнено е била неразположена в съседната на вашата стая, в която я настанихме. Но ние щяхме да й намерим друго жилище, за нея и за графа. Нали така, графе, и надявам се на вас лесно може да ви се угоди? — Ваше Величество — отговорих аз, — кралят знае, че аз винаги съм доволен от мястото, което ми се отрежда, стига то да ми позволява да ви служа. — Ех, знам това — поде кралят. — А знаете ли къде се е оттеглила госпожа Дьо Шарни, госпожо? — Не, Ваше Величество, не зная. — Какво! Вашата приятелка ви напуска и вие не я питате къде отива? — Когато приятелките ми ме напускат, аз им давам свободата да отидат, където пожелаят, и не проявявам недискретност да любопитствам къде отиват. — Добре! — каза ми кралят. — Женска свада… Господин Дьо Шарни, искам да поговоря с кралицата. Изчакайте ме в моята стая и ми представете брат си. Още тази вечер той ще тръгне за Тюрен. На вашето мнение съм и аз, господин Дьо Шарни, имам нужда от вас и ще ви задържа тук.“ Изпратих да извикат брат ми, който току-що беше пристигнал и който, както вече ми казаха, ме чакаше в зелената стая.