България или Мафията?
- Автор: Андреев Георги
- Серия: България или Мафията? #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «България или Мафията?». Краткое содержание книги:
Има ли изход?
Съединените щати, наричани доскоро цитадела на капитализма, днес се приемат от мнозина за еталон, Където истинската демокрация е развита в пълен обем. Най-малкото това се внушава на народите от постсоциалистическите страни.
Благоразумно се премълчава, че държавният дълг на САЩ, според различни източници, е 6 или 10 трилиона долара (навярно и двете числа са верни и се отнасят за различни години) — съответно по 25 или 40 хиляди, долара на човек, включително бебетата (за сравнение — всеки българин „участва“ във външния дълг с 1900 долара). САЩ никога не могат да изплатят такъв огромен дълг. Откажат ли да плащат, ще рухне световната финансова система. И все пак някога ще дойде Видовден и то в недалечно бъдеще! Понеже дългът ще расте.
Американският модел е построен върху презумпцията, че консумацията на блага непрекъснато ще расте. Ако не расте, настъпват застои, депресии и кризи. По-горе беше разисквано до какви деформации на психиката, характера и морала довежда прекомерната консумация на блага като основна цел в живота. Тук става дума за чисто икономическия аспект: нарастването на потреблението не може да продължава до без-Крайност, защото ресурсите на планетата са ограничени; дори ако хората в целия свят се съгласят да работят само за да могат американците да преяждат, пак ще се се стигне до изчерпване на ресурсите. Въпреки техническия прогрес и информационната вълна.
Това са фундаментални недостатъци на американския модел. Ако към тях се добави създаденият консумативен едноизмерен човек (homo consumativus unidimensionalis), ще проличи, че зад лъскавата парадна фасада е започнало ШИРОКО-ОБХВАТНО ГНИЕНЕ. Така е изглеждала римската империя през последните два века от своето съществуване. Поради по-бързия ход на историята днес САЩ ще изчезнат от Картата на света през близките десетилетия. Иначе Казано, за тази държава няма изход, каквито и мерки да бъдат взети оттук нататък.
Различни институции в света (например римският Клуб) прогнозираха още през 1980 г., че екологична катастрофа ще настъпи след 25 години, ако консумацията в страните от Първия свят не се намали с 30%, т.е. Стандартът на живот да се понижи с 30%. В САЩ никое правителство никога не би посмяло да повдигне такъв въпрос. Съмнително е дали това може да се осъществи и в другите развити страни. Но даже да не съществуваха екологични ограничения, разгледаните по-горе икономически проблеми са достатъчни, за да поставят човечеството в пълна безизходица.
Иначе Казано, преднамереното Късогледство на управляващите елити, породено от техния Класов егоизъм, води света към катастрофа. Сляпата вяра в безграничните регенера-тивни възможности на природата или 8 неограничената мощ на модерните технологии поддържа неоснователен детски оптимизъм у тези, които виждат недъзите на капитализма. Историята не дава своите оптимални решения автоматично и не се интересува от оцеляването на човечеството, тя само регистрира събитията. ОЦЕЛЯВАНЕТО И РАЗВИТИЕТО Е ГРИЖА НА САМИТЕ ХОРА.
Някаква надежда за изход от Критичното положение дава т.нар. Шведски модел. Социалдемократическият „демократичен социализъм“ си е пак капитализъм, но не в такава степен либерален и див като американския поради силното участие на държавата и обществото в управлението на икономи-Ката: действа ефикасна социална защита на трудещите се; скандинавците не са толкова зомбирани на тема „богатство“ и традиционните морални ценности не са изчезнали. Шведският модел е добра отправна точка за следкапиталистическо развитие.
Не е ясно накъде води китайският експеримент. И там номенклатурчиците се превръщат в капиталисти за сметка на народа (без МВФ и СБ!). Основното му предимство пред източноевропейския див капитализъм е, че поради запазване на властта на управляващата комунистическа партия (тя не снема отговорността от себе си), не се допуска разграбване на страната и организирана разруха. Очевидно е, че китайски-те комунисти, при всичките си недостатъци, не са врагове на своя народ. Освен това Китайците уважават традиционните морални ценности и националната си култура. В дългосрочен план последното е особено важно. Очакванията са нееднозначни.
А България? БЪЛГАРИЯ ИМА ДА СЕ СПРАВЯ С ПО-НАСЪЩНИ ЗАДАЧИ, най-общо казано, С ОСВОБОЖДАВАНЕТО СИ ОТ МАФИОТСКО РОБСТВО. Това означава съд над виновниците за националната катастрофа, конфискация на богатствата с недоказан законен произход, унищожаване на уж унищожената държавна сигурност (без това не може да се ликвидира разрасналата се престъпност)… Чак тогава може да се мисли накъде и по какъв път.