България или Мафията?
- Автор: Андреев Георги
- Серия: България или Мафията? #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «България или Мафията?». Краткое содержание книги:
Тези факти отбелязват общата деградация на културата, най-вече на духовната, навсякъде и особено в страните от Първия свят — там базата, от която започва падението, е била по-висока, и Контрастът между поколенията е по-силен. Този процес се дължи не само на манипулативните технологии, прилагани от управляващите елити. Той би се осъществил и без тях, макар и по-бавно — приемането на богатството за единствена цел (а не средство) в живота и единствена оценка за стойността на индивида неминуемо води до духовно обедняване и опростяване и превръща хората в машини за пари. Резонен е въпросът: въпреки всичко, НЕ МОЖЕ ЛИ ДА СЕ ИЗБЕГНЕ КУЛТУРНАТА ДЕГРАДАЦИЯ НА ОБЩЕСТВОТО? Отговорът е: НЕ МОЖЕ. КОГАТО НА ОБЩЕСТВОТО СЕ ЗАДАВА САМО ЕДИН ПАРАМЕТЪР — ПЕЧАЛБАТА (наричана ефективност), РЕЗУЛТАТЪТ Е ЕДНОПАРАМЕТРИЧЕН (ЕДНОИЗМЕРЕН) ЧОВЕК, ПРОГРАМИРАН ЕДИНСТВЕНО ЗА ПЕЧЕЛЕНЕ НА ПАРИ.
Мнозина залагат на задаващата се трета (информационна) вълна в развитието на капитализма (следователно на човечеството, защото алтернативна обществено-икономиче-ска система не се предвижда). Тогава, поради придобиване на нови знания и технологии от рога на изобилието ще потекат реки от блага и ще има всичко за всички. 2-5% от хората (Колкото са заети сега в селското стопанство на развитите страни) ще могат да произвеждат изобилие от стоки за всички. Звучи като Красива утопия, но учени глави обсъждат сериозно подобна перспектива. Някои считат, че това ще обезсмисли частната собственост (следователно самия капитализъм!).
Това са илюзорни политико-икономически мечти, в които не са отчетени важни фактори. Днешните управляващи елити в никакъв случай няма да пожертват своите привилегии и власт. Човешката природа показва в продължение на хилядолетия, че привилегированите хора, разполагащи с властта, Като че ли я включват в обмяната на веществата си и вече не могат да живеят без нея — за тях тя е някаква неизлечима наркомания. Те са готови да организират глад и войни, да рискуват и загубят живота си, но не и властта. Понеже човекът е не само икономическо, но и честолюбиво животно, и е готов да жертва другите в името на своето място в първата редица. Мизантропия? Не, само исторически реализъм.
Но това не е най-сериозният проблем. Дори ако днес силните на деня се проникнат от благородното съзнание за благото на всички, те не биха се справили с възникналата безработица (нали само 2-5% от хората „хранят“ цялото човечество!). А ако повсеместно бъде намалено работното време (т.е. Всички работят по 12–31 дни в годината), какво ще правят едноизмерните хора, програмирани главно за печелене на пари, с толкова свободно време? Нали не може да остане жив човек, който в продължение на месеци слуша хардрок и (или) пие отбрани алкохолни напитки! Некултурни и бездуховни хора, които не се трудят, се превръщат в сган от Капризни консуматори, неуправляеми като древния римски плебс и готови от скука да извършат всякакви поразии!
Тук се достига до същината на проблема за близкото и далечното бъдеще на човечеството и това е фундаментален проблем. НАУЧНО-ТЕХНИЧЕСКАТА РЕВОЛЮЦИЯ, ИНФОРМАЦИОННАТА ВЪЛНА И ДРУГИТЕ ЗАПЛАХИ, КОИТО ТЕПЪРВА ЩЕ СЕ ПОЯВЯТ, НЕИМОВЕРНО МНОГО УСКОРЯВАТ ОБЩЕСТВЕНОТО РАЗВИТИЕ. Едни професии отпадат, други се появяват; общоприети доскоро идеи и правила за поведение се оказват фалшиви, а ересите стават официална норма; поради бързо разширяващите се комуникации човек се среща с непознати досега страни и светове; на пазара непрекъснато се появяват нови технически „играчки“, Които радикално променят начина на живот… И това се извършва няколко пъти в живота на едно поколение.
КОГАТО ЧОВЕК СМЕНИ ТРИ ПЪТИ ПРОФЕСИЯТА СИ, (внушават ни, че днес това е нормално и неизбежно), ТОЙ ГУБИ УВЕРЕНОСТТА В СЕБЕ СИ и усещането за подреде-ност на света, защото на новото си поприще започва почти като чирак, заедно с младоците. За цели поколения („династии“) от механици, Ковачи, Железничари, фермери и други семейната традиция е създала чувство за ПРОФЕСИОНАЛНО ДОСТОЙНСТВО, съизмеримо с родовата гордост у аристократите. Сега този стълб на обществените отношения рухва.
Безкрайното местене от град на град в търсене на работа или за разнообразие непрекъснато подменя Кръга от познати, приятели и Колеги и това, разширявайки контактите, в същото време създава ПОВЪРХНОСТНИ, най-често делови и протоколни и СИЛНО ОБЕДНЕЛИ ОТНОШЕНИЯ МЕЖДУ ХОРАТЛ На практика, отпадат дълготрайните приятелства, създавани на младини и проверявани цял живот. „Пътуващият човек“ е САМОТЕН И ОТЧУЖДЕН ОТ ОКОЛНИТЕ, понеже за него те са случайни хора. Такъв човек няма родно място освен като отметка на свидетелството му за ражда-не, и НЕ ИЗПИТВА НОСТАЛГИЧНИ ЧУВСТВА Към никоя точка на земното Кълбо. По неволя индивидуалист, ТОЙ СЕ ЗАТВАРЯ В СЕМЕЙСТВОТО СИ, но и то не е сигурна Крепост — винаги може да се разпадне по материални причини, отчужденост, преситеност или от Каприз; блуждаещият човек желае „за парите си да Купи най-доброто“ и лесно се разочарова от партньора си, измамил очакванията му.