Откриване на ловния сезон
- Автор: Калчев Христо
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Откриване на ловния сезон». Краткое содержание книги:
Отново ще имате невероятната възможност да се насладите на онзи стегнат език, в който само с няколко думи научавате много. При това новата информация, може да ви накара да се замислите сериозно кой кой е в българското общество и политически елит, кой дърпа конците в политиката на държавите и какво може да ни очаква в бъдеще.
Кокаинът се бавеше. Двама души знаеха кога и как ще пристигне пратката във Варна. Това бяха афроазиатката Роза Ли Мартинес и Педро Алмавил. Влад обаче знаеше, че е безсмислено ги търси. Щяха да включат телефоните си в последния момент. Сега трябваше само да се въоръжи с търпение и да чака. Атмосферата в дом Аберман беше изключително напрегната. Максим ходеше по цял ден мрачен като облак, Самуел беше безнадеждно влюбен в една атрактивна софиянка, бивша манекенка. Единствено Бенина не даваше вид, че нещо се е променило, но и не променяше начина си на живот. Уж бяха семейство, но най-редовно отсъстваше нощем и когато на другия ден се прибереше грохнала от умора, подхвърляше „ти не си следовател, нали скъпи“ и влизаше в банята. Влад поддържаше телефонна връзка единствено с Боб Денар с една-единствена цел. Приключеше ли успешно операцията в България, той нямаше да остане и миг в тази забравена от бога държава. Монте Карло беше обетованата „скала мечта“, в която той щеше да прекара остатъка от живота си, ако Йехова не решеше друго. Един ден го потърси Боб Денар.
— Имаш ли новини? — попита той.
— Не още! — отговори Влад. — Когато щрауса измъти, яйцата са за теб!
Не за първи път разменяха тази безсмислена парола, но бяха свикнали с нея, тогава Денар каза:
— Намери Козела, момче, как е твоята работа! Да запали свещ за Виктор Бут. Чакам го да се обади!
Десет минути по-късно Влад Аберман беше при Козела. Петнадесет минути след това пиеха водка в зимната градина на вилата в квартал Виница.
— Трима души отърваха кожата — мрачно каза Козела и му продиктува един адрес във Варна.
Влад трябваше да намери Коста Македонеца, а той веднага да тръгне за Лесидрен — родната къща на Козела, в която щяха да скрият кокаина на първо време. Не в Благоевградските казарми, както си въобразяваше Майора, а от троянския балкан тази колосална пратка щеше да плъзне по света.
Вечерта Влад Аберман му се обади с разтреперан глас. След дълго звънене и чукане, той беше разбил вратата и проникнал в апартамента на Коста Македонеца. Беше го заварил в леглото, в локва кръв, с гърло прерязано от ухо до ухо.
„Сега си еба майката“ помиели си вяло Козела. „В Крит ме чакат вдовиците на Блинд и Македонеца. Ако е рекъл господ, един ден да се добера до Мегало Кастро, как ще им обясня къде са мъжете им?“
Козела си наля една водка, изпи я на екс, повърна жлъчен сок и с плувнали в кръв очи се върна на масата. „Ще мисля като му дойде времето“ реши той. С мъка се добра до леглото, легна по гръб и затвори очи. „Бог да ги прости и Блинд и Коста Македонеца“ беше последната му мисъл преди да припадне в съня си.
Майора след като изпрати силовите групировки да гонят Михаля, тоест да търсят Козела, и Александър Пеев да шпионира агентката на генерал Борисов, Майора повика дедо Вълчо — основния „касапин“ на „Юнона“, заповяда му да изпрати „вършачи“ във Виена за Джон, в Амстердам за Самоковеца и на софийската улица „Кракра“ за Пиер. Остави Попето като изпълнителен директор на „Юнона“ и замина за Атина. Настани се в хотел „Хаят“ и зачака новини. Добре знаеше, че те няма да закъснеят, и те наистина не закъсняха. На другия ден тръгна лавината.
23.
Армагедон
По донос на Майора и след тримесечно дебнене, ченгетата заловиха кораба „Латакия“, който ловуваше паламуд в неутралните води на Черно море. Предишният ден беше напуснал пристанище „Трабзон“. На следващият щеше да влезе в порт Варна за петрол и вода. Ченгетата нападнаха кораба с въздушен десант. От три хеликоптера МИ–24 командосите превзеха борда, арестуваха екипажа и намериха стоката.
Влад получи телефонно обаждане от капитана преди да му щракнат белезниците. Педро Алмавил беше един от тримата застреляни в престрелката. Роза арестувана. Десет минути по-късно той беше предупредил братовчедите си и потърси Бенина. После всичко се разви като в американски екшън. Максим се самоуби с газова инжекция, заключен в кабинета си. Самуел беше намерен със счупен врат на стълбите пред дома си. Щеше да мине време и да стане ясно, че в безизходицата си бившият баскетболист Александър Пеев беше убил любовника на сестра си с намерение да я спаси и да отърве себе си, а и нея от позора на предателството. Нищо подобно не се случи. Хората на „КИК“ взривиха колата на Стейси с опаковка „семтек“, когато тя се готвеше да тръгне за София, а година по-късно Александър полудя и умря в психиатрията в Карлуково.
Трима души наблюдаваха събитията отстрани. На пръв поглед недокоснати от тях. Алкалай от Москва, Денар „кучето на войната“ от Марсилия, и Майора край басейна на хотел „Хаят“ в Атина. Използвайки венецуелския си паспорт, Влад успя да се добере до Констанца, качи се на самолета и кацна на букурещкото летище „Отопени“, там го настигна новината, че Косьо Самоковеца беше разстрелян на площад „Дам“ в Амстердам. Потърси Козела, но телефона му не отговаряше. Да потърси жена си беше повече от безсмислено. „Дали е негова съпруга, дали братовчедка или просто бреме“ беше все едно в момента. Под краката му гореше, а той беше „сървайвър“ и с рефлекса на „фенек“ знаеше да седи далеч от пожарите. Един час по-късно излетя за Будапеща, в пет се настани в хотела на пражкото летище „Рузьене“. Потърси Боб Денар и Козела. Телефоните и на двамата бяха изключени. На другия ден излетя за Марсилия.