Спомен
- Автор: Деверо Джуд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ивайла Божанова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Спомен». Краткое содержание книги:
За пълен мой ужас усетих сълзи да напират в очите ми. Миризмата на изпражнения се носеше около мен, а този отвратителен мъж продължаваше да ме наблюдава мълчаливо. Още секунда, и сълзите щяха да бликнат.
— Ще кажа на съпруга си за вас — успях да прошепна, макар да съзнавах, че звучи детинско. Вдигнах брадичката си и се готвех да тръгна.
Бях направила две крачки и половина, когато гласът на мъжа ме спря.
— Мадам, аз съм вашия съпруг!
За втори път през този ден припаднах.
Глава десета
Не желая да си спомням какво се случи после. Отвратителният мълчаливец, който заяви, че ми е съпруг, ме метна през рамо и ме понесе нагоре по стълбите. Неволно си спомних как Рет бе отнесъл Скарлет в стаята и как по-късно двамата се бяха любили. Този мъж приличаше на неандерталец, но беше доста секси. И ми бе съпруг и бе Джами — може би.
Но той ме хвърли на леглото, излезе от стаята, заключи вратата и минути по-късно отново се появи сивокосият лекар; разбрах как са се извършвали гинекологичните прегледи но времето на Едуард VII. Мечтаех да дружа с краля, а вместо това разглеждаха интимните ми части.
Ще кажа само, че бях покрита със завивките и прегледът бе извършен — доколкото въобще е възможно — деликатно. Знаех какъв е проблемът. Два припадъка за един ден вероятно означаваха, че лейди дьо Грей е бременна. Сега ми ставаше ясно защо е изчезнала. Не ми се струваше вероятно тя и враждебният й смугъл съпруг да са прекарвали дълги мързеливи следобеди в леглото, така че ако тази Катрин бе бременна, то бе от друг мъж.
Когато лекарят, чиито ръце бяха заети с прегледа, ме изгледа озадачено, разбрах че съм го загазила. Без съмнение всички знаеха за предстоящия развод на лейди дьо Грей, а в същото време тя беше бременна, но не от съпруга си.
Сигурна съм, че се изчервих от срам, но лекарят не отрони дума, затвори чантата и напусна стаята.
Дойде прислужничката, свали ми корсета (слава Богу) и ми облече пищен пеньоар. После среса косите ми и ме остави да чакам, без съмнение, него.
Какво щях да разправям на мъж, комуто току-що е било съобщено, че съпругата му, с която не беше се любил Бог знае от кога, е бременна?
Най-после той пристигна. Трябва да призная, че се чувствах доста нервна. Никога не ми е допадал безразборният секс. Винаги — и в книгите, и в живота си — съм била за любовна връзка с един мъж в даден момент. Вероятно случилото ми се тогава ми е послужило за урок.
— Направи ме за посмешище пред цяла Англия. Защо? — започна той. Черните му очи ме пронизаха за миг, после той ме загърби и се загледа през прозореца.
Трябва да призная, че ме караше да се чувствам странно. А винаги съм мислила, че успявам да се контролирам, когато съм с мъж. Със Стивън винаги анализирах всичко; исках да направя онова, което е добре за мен. Но този мъж ме вълнуваше. Това е най-точната дума за моите чувства: вълнение. Ако успеех да уточня точно какво е това вълнение, щях да съм доста по-спокойна.
Преглътнах, преди да кажа:
— Вероятно имаш предвид всички мъже. Ами бях… Бях самотна. Ти си постоянно в градината и…
Той се извърна и ме изгледа гневно.
— Искам да кажа, че няма никакви мъже, както добре знаеш.
Трябваше ми малко време, за да разбера какво ми казва, а когато схванах, не можех да повярвам. Само по един начин той можеше да е сигурен, че не е имало никакви мъже.
— Да не би да съм… — не сдържах усмивката си — …девствена?
Самата мисъл ме разсмиваше. Тридесет и девет годишна американка, върната във времето и попаднала в тялото на двадесет и седем годишна девственица!
— Това ти се струва смешно? — попита разярен той.
— Отчасти — уточних аз и като погледнах към него, попитах: — След като съм девствена, защо искаш да се разведеш?
— Както ти е добре известно, ще се женя за Фиона.
Колко съвременно, помислих си, по-ядосана, отколкото ми се щеше. Какво, да поканя блудницата на чай ли?
Докато осмислях отвратителната новина, Катрин заговори с онова, което бях започнала да считам за своя уста:
— Но разводът ще накара обществото да ме отхвърли. Никой мъж няма да иска да ме вземе.
— Да си мислила, преди да ме направиш за посмешище пред цяла Англия.
— И как го постигнах? — полюбопитствувах, а гневът ми нарастваше с всяка секунда.
Той вече си бе избрал следващата булка, съпругата му бе девствена, а аз щях да бъда наказаната.
— С твоите похотливи писма! — последва ядосаният отговор. — Като съобщи на света, че си се любила с всички мъже в Англия, начело с краля. Не желая да бъда рогоносец.
— Рогоносец! Луд ли си? Не съм се любила с други мъже. Лекарят потвърди, че съм девствена. Можеш да обявиш пред всички, че писмата не отговарят на истината. Знаеш, че разполагаш с доказателство, че не съм се любила с нито един мъж.