Кръгът
- Автор: Сузуки Коджи
- Язык: болгарский
- Переводчик: Павел Куц
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кръгът». Краткое содержание книги:
По тази книга е написан сценария на филма „Предизвестена смърт“.
Асакава прекара следобеда на телефона. Обаждаше се на хора, отсядали във вила Б-4 през последните шест месеца. Щеше да е по-добре да ги срещне на живо и да прецени реакциите им, но просто нямаше толкова време. Трудно е да усетиш лъжа само по гласа по телефона. Той беше наострил уши, за да долови и най-малката пукнатина. Трябваше да провери шестнайсет групи. Малко, защото във „Вила Лог“ не е било инсталирано видео при откриването през април. Бил съборен голям местен хотел и решили да преместят многобройните видео устройства там. Станало в средата на юли. Апаратите са били инсталирани и видеотеката оборудвана в края на месеца, точно преди началото на летния сезон. Ето защо в рекламната брошура не се споменава, че във всяка стая има видео. Повечето гости били изненадани и го използвали, колкото да убият време в някой дъждовен ден. Никой не е имал специално купена касета, за да записва нещо. Разбира се, така излизаше, ако трябваше да се вярва на гласовете по телефона. Тогава кой е донесъл касетата? Кой я е направил? Асакава се напрягаше да не пропусне нищо. Вслушваше се усърдно в отговорите на хората, но не можеше да познае дали някой не скрива нещо. От шестнайсетте летовници, на които позвъни, трима бяха дошли да играят голф и въобще не бяха забелязали видеото. Седем не са го пускали. Пет бяха дошли да играят тенис, но времето било лошо и гледали разни филми: главно класически. Любимите стари ленти, както изглежда. Последната група, семейство Канеко от Йокохама, донесли касета, за да запишат нещо от един канал, докато гледали исторически мини сериал.
Асакава затвори и прегледа информацията, която беше събрал за шестнайсетте групи гости. Само една вдъхваше надежда — семейство Канеко и двете им деца от началното училище. Два пъти са отсядали в Б-4 през лятото. Първия път е било за един ден в петък, 10 август, а втория — за два, събота и неделя, 25 и 26 август. Последният път е три дена преди да са били там четирите жертви. Никой не се е настанявал междувременно след семейство Канеко: именно четиримата тийнейджъри са били следващите. И не само това, синът им, ученик в шести в клас, донесъл със себе си касетка, за да запише някакво предаване. Момчето е било предан фен на едно комедийно шоу, което се излъчва в събота от осем. Разбира се, родителите му са имали предимство и точно по това време са следели историческите мини серии по Ен Ейч Кей, обществената телевизионна мрежа. Понеже е знаело, че във вилата има и видео, детето решило да вземе касета и да запише предаването си. По време на записа дошъл негов приятел да му каже, че дъждът спрял. Той и по-малката му сестра са излезли да играят тенис. Родителите му са изгледали своето предаване и са изключили телевизора, напълно забравяйки за записващото още видео. Децата тичали по кортовете чак до десет часа и когато се прибрали, били толкова изморени, че направо си легнали. Те също забравили за касетата. На следващия ден, почти пред къщи, детето се сетило, че е оставило касетката във видеото, и се развикало на баща си да се върнат. Станала доста голяма караница, но в крайна сметка момчето се отказало. Все мърморело, когато се прибрали.
Асакава извади касетата и я сложи на бюрото си. На мястото на етикета със сребърни букви прозираше надпис Fujitex VHS Т 120 Super AV. Отново набра номера на семейство Канеко.
— Здравейте, извинете, че пак ви безпокоя. Отново е Асакава от „Дейли Нюс“.
След кратка пауза същият глас, с когото беше разговарял по-рано, отговори:
— Да?
Беше г-жа Канеко.
— Споменахте, че синът ви е забравил касета. Да знаете каква марка е била?
— Ами, чакайте да видя — отговори тя през смях. Чу се шум край нея.
— Синът ми току-що се прибра. Ще го попитам.
Асакава изчака. Нямаше как детето да си спомня.
— Казва, че не знае. Но ние използваме само от евтините. От онези, които са в комплект от три.
Не се изненада. Кой обръщаше внимание каква марка използва всеки път, когато иска да запише нещо? Тогава на Асакава му хрумна нещо. Чакай малко, къде е опаковката на кутията? Касетите винаги са в картонени опаковки. Никой не ги изхвърля просто така. Поне Асакава самият никога не ги изхвърляше, нито аудио, нито видеокасети.
— Семейството ви пази ли опаковките от касетките?
— Да, разбира се.
— Много съжалявам, но можете ли да погледнете дали нямате някъде празна такава.
— А? — попита тя учудено.
Дори и да беше разбрала въпроса му, не проумяваше какво му трябва и затова малко бавно реагира.