Алибито
- Автор: Браун Сандра
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валентина Атанасова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Алибито». Краткое содержание книги:
— Извинявай, не знаех, че връзката ни е била такова изпитание за теб.
— Виж какво — рязко каза той. — Ще ти спестя сантименталностите, ако ти ми спестиш преструвките си на наранена. Ядосана си, но не изпитваш болка.
— Ще престанеш ли да ми казваш каква съм и каква не съм? Ти не знаеш какво чувствам.
— Зная, че не е любов. Ти не ме обичаш. Нали? Ако точно сега беше принудена да избираш между кариерата си и мен, кое би предпочела?
— Какво? — извика тя. — Не мога да повярвам, че си способен да поставиш подобен нелеп и детински ултиматум. „Ако беше принудена да избираш.“ Каква е тази склонност към полова дискриминация? Защо трябва да избирам? Ти не си длъжен да правиш избор. Защо да не мога да имам и теб, и кариерата си?
— Можеш. Но за да постигнат съгласие, двама души трябва да направят редица компромиси. Ако между тях наистина съществува любов, привързаност и всеки желае щастието на другия, те са готови. А това, което имаме ние е теб — каза Хамънд и извърна глава към спалнята, — не е любов, а развлечение.
— Е, наистина винаги ни е било забавно заедно.
— Не мога да го отрека. Но освен това, нямаше нищо друго, безсмислено е да се залъгваме.
Хамънд замълча, за да си поеме дъх. Стефи все още гневно се взираше в него.
Той се приближи до масата, взе бирата си и отпи голяма глътка. След това отново срещна погледа й.
— Не се преструвай, че не си съгласна. Зная, че и ти го осъзнаваш.
— Толкова добре се разбираме.
— Така беше. И все още е. Имали сме много щастливи мигове. Никой не носи вина. Няма прав и крив. Просто всеки от нас желае различно бъдеще.
Тя се замисли.
— Никога не съм крила какво искам, Хамънд. Ако исках дом и семейно огнище, бих останала в родния си град. Бих се омъжила веднага след като завърших училище, както настояваше баща ми, или дори по-рано, и бих народила деца, както сестрите ми. Щях да си спестя презрението им и неговите проповеди. Нямаше да се боря, за да стана това, което съм сега. Все още има към какво да се стремя. Ти от самото начало знаеше кое винаги е било най-важно за мен.
— Възхищавам ти се за това.
— Поправка. Кое е най-важно за мен и сега.
— Надявам се да постигнеш всички цели, които си си поставила. Казвам го искрено. Но твоите амбиции не оставят в живота ти място за нищо друго. Несъвместими са с привързаността, която очаквам от една партньорка за цял живот.
— Наистина ти е нужна покорна съпруга.
— Не, за бога! — засмя се той и поклати глава. Замисли се за миг и добави: — Не съм сигурен какво ми е нужно.
— Но си убеден, че аз не мога да ти го дам.
Хамънд знаеше, че отново е по-скоро обидена, отколкото наранена. Все пак на никоя жена не би било приятно да бъде отхвърлена. Изпитваше към нея достатъчно уважение, за да я утеши:
— Причината не е в теб, Стефи. Аз бих искал да живея с жена, готова на някои компромиси.
— А аз никога не правя компромиси.
Той прошепна:
— Грешиш. Току-що направи един. Призна, че съм прав.
— Не, просто престанах да споря.
— Благодаря.
Усмихнаха се един на друг, защото освен физическо привличане, помежду им съществуваше и взаимно възхищение от забележителното остроумие, което проявяваше всеки от тях. Стефи каза:
— Много си умен, Хамънд. Харесвам твоята проницателност и се възхищавам от интелекта ти. Можеш да бъдеш непоколебим, когато е необходима твърдост. Дори си способен на подлост, когато се налага. Освен това си невероятно привлекателен.
— Достатъчно. Започнах да се изчервявам.
— Не се прави на скромен. Знаеш, че влудяваш жените.
— Благодаря.
— В леглото си щедър и внимателен и никога не искаш повече, отколкото даваш в замяна. Накратко, имаш всичко, което бих желала да открия у един мъж.
Хамънд сложи ръка на гърдите си.
— Би ми отнело доста повече време да изброя всички твои качества, от които се възхищавам.
— Не си прося комплименти. Оставям тези женски трикове на кокетки като Дейви Петиджон.
Той се захили.
— Искам да кажа… — Тя въздъхна дълбоко. — Предполагам, че не би се съгласил да продължим както досега.
Хамънд решително поклати глава:
— Няма да бъде честно към никого от двама ни.
— И няма вариант Б?
— Мисля, че би било най-добре да се разделим като приятели, а ти?
Стефи кисело се усмихна.
— Малко е късно да питаш за мнението ми, Хамънд. Но — да. Щом чувствата ти са такива, не бих искала да спиш с мен от съжаление.