Алибито

— Знаеш ли, излъгах те.

— Че второто ти име е Гриър?

— Не, това е истина. Но всичко останало бяха лъжи.

— Не!

— Исках да те впечатля.

— Знаеш ли какво?

— Какво?

— Успя да ме впечатлиш.

Хамънд си спомни за допира на ръката й и почувства, че го обзема възбуда…

— Ммм — замърка Стефи. — Така си и мислех. Липсвала съм ти.

Беше възбуден, но не от ласките на жената, която седеше в скута му и го докосваше през панталоните. Отмести ръката й.

— Стефи…

Тя се наведе и страстно го целуна. Повдигна полата над бедрата си, разтвори ги, седна на коленете му и продължи да го целува, а ръцете й сграбчиха токата на колана му.

— Мразя да бързам — задъхано каза Стефи. — Но веднага щом се обади Смайлоу, трябва да излетя оттук. Боя се, че този път ще бъде кратко.

Хамънд посегна към треперещите й пръсти и ги притисна с длани.

— Стефи, трябва да…

— Да се качим горе? Чудесно. Но не бива да се бавим, Хамънд.

Тя пъргаво скочи от скута му, отправи се към вратата и в движение разкопча блузата си.

— Стефи!

Обърна се и го изгледа учудено, когато Хамънд стана и затвори ципа на панталоните си. Тя леко се засмя:

— Готова съм да опитам всичко, но ще бъде малко трудно, ако не го извадиш.

Той прекоси стаята и се подпря на мраморния плот. Загледа се в чистата мивка и едва след няколко секунди отново се обърна с лице към нея.

— За мен всичко приключи, Стефи.

Щом изрече тези думи, почувства искрено облекчение. Вчера следобед бе тръгнал от града, изпълнен е грижи. Една от тях, всъщност най-малката, бе неговата нерешителност по отношение на връзката му със Стефи. Не бе сигурен дали иска да й сложи край. Всеки от двамата даваше на другия свободата, от която се нуждаеше. Имаха много общи интереси. Бяха и сексуално съвместими.

Все пак никога не бяха обсъждали възможността да живеят заедно и Хамънд бе доволен. Ако бе заговорила за това, щеше да й представи сума ти разумни доводи, за да я убеди, че идеята за съвместен живот не е добра. Но истинската причина бе, че енергията на Стефи бързо би го изтощила. Явно и тя не желаеше постоянно да бъдат заедно. Държаха връзката си в тайна. Виждаха се често, когато пожелаеха. Почти година това положение ги устройваше.

Но напоследък той бе започнал да се пита дали наистина му харесва да живее така. Мразеше тайните и увъртанията, особено в личните си отношения. Споделяше старомодното разбиране, че човек трябва да бъде честен с приятелите си.

Освен това не смяташе, че е достатъчно близък с нея. Всъщност между тях не съществуваше истинска близост. Въпреки че Стефи бе пламенна и опитна в интимното общуване, емоционално бяха толкова далеч един от друг, колкото първия път, когато го бе поканила на вечеря в дома си и бяха завършили, разсъблечени на дивана във всекидневната.

След седмици размишления Хамънд бе преценил плюсовете и минусите и бе осъзнал, че връзката им е стигнала до задънена улица, а той чувстваше нужда от нещо повече. Вместо с нетърпение да очаква нощите им заедно, бе започнал да ги избягва. Дори когато се любеха, се разсейваше и мислеше за други неща, докато тялото му се подчиняваше на физическите си инстинкти. Държеше се адекватно, но по навик, без емоции. Най-добре бе да приключи, преди безразличието да се превърне в неприязън.