Любовта на черния конник
- Автор: Бъзби Шърли
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Матева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любовта на черния конник». Краткое содержание книги:
Тя се опомни и се намръщи. Отдавна беше се отказала от тези глупави детински мечти — или поне така смяташе! Фантазии! И освен това, каза си горчиво тя, каквито и чувства да е хранел Янси някога към нея, бракът й със Сам и невероятното му завещание със сигурност са успели да ги разрушат.
Тя се отърси от разсъжденията и се замисли за близкото бъдеще. Следващите дни, докато Янси е в къщата, щяха да са голямо изпитание за нея. Той открито призна, че я мрази и проклина душата й и тя не смяташе, че той скоро ще промени мнението си.
После тя си спомни, че въпреки изразената ненавист, Янси едва се сдържаше да не я грабне в ръцете си. Той използваше всеки удобен момент да я прегърне и независимо от омразата, която твърдеше че изпитва, тя силно го привличаше… Тя мрачно се усмихна. Това, че го привлича физически, не означава, че той харесва каквото и да било друго в нея.
Сара въздъхна. Е, добре! Няма смисъл да си въобразява неща, които никога няма да се случат. Има толкова работа за вършене!
През следващите няколко часа тя успя с много усилия да изтрие от съзнанието си изкушаващите мисли за Янси. Стомахът й неочаквано напомни за себе си и Сара си даде сметка, че вече е късен следобед и че е много гладна. С облекчение спря да подрежда документите на Сам — нещо, което не беше правила месеци наред — и се надигна от бюрото. Тъкмо бе стигнала до вратата, когато тя се отвори и на прага застанаха Янси и господин Хендерсън.
Сара ги гледаше изненадана. Господин Хендерсън й се усмихна широко.
— Добър ден, скъпа! Ще ме извините, че нахълтвам така, но Янси дойде при мен сутринта с великолепно предложение и настоя да го придружа и да ви го предам.
С жест Сара безмълвно ги покани в стаята. Янси се настани в едно кресло с обичайната си небрежност, а господин Хендерсън изчака Сара да седне зад бюрото и като потри доволно ръце, започна:
— Ние определихме една цена за Магнолия Гроув — цена, която ще ви се стори съвсем прилична и Янси се съгласи незабавно да изкупи вашия дял от плантацията. — Господин Хендерсън не преставаше да се усмихва радостно. — Сега няма да се налага да търсим купувач — продажбата ще се уреди за няколко дни. Не е ли прекрасно?
Това наистина беше прекрасно, но Сара се почувства изключително неловко. Защо Янси постъпваше така? Тя го погледна, но той я наблюдаваше със загадъчно изражение.
И двамата очакваха отговора й и тя неохотно изрече:
— Това наистина е добра новина, господин Хендерсън. Аз просто не очаквах… — После нервно се обърна към Янси. — Разбирам, че веднага искаш да влезеш във владение на плантацията, но ще ми трябват няколко седмици, за да освободя къщата.
— Разбира се — кимна Янси. — Ще тръгнем, когато се приготвиш.
— Ще тръгнем? — тихо повтори Сара.
— О, да! — намеси се радостно господин Хендерсън. — Това е най-хубавата новина — вие ще останете в Ранчо дел Сол докато ремонтът в Каза Палома приключи! Янси всичко ми обясни докато идвахме насам!
ГЛАВА ОСМА
Сара винаги се чудеше как в следващите няколко мига успя да запази приличие. С нарастващ гняв тя слушаше невинното бъбрене на господин Хендерсън — колко прекрасно било, че Янси се е върнал и е намерил толкова щедро решение на проблема. Без да усеща яда, който витаеше във въздуха, господин Хендерсън продължаваше да бърбори как добре са се наредили нещата и колко доволен би бил Сам от това, че Янси е предложил на Сара гостоприемство и колко сигурна вероятно се чувства Сара с мъж до себе си, който да я закриля. Просто великолепно! Сара го слуша известно време, като непрестанно усещаше погледа на Янси върху себе си — той я наблюдаваше отблизо, с израз на мрачно забавление на матовото си лице. Най-накрая тя не издържа и деликатно, но твърдо подкани господин Хендерсън да си върви.
Янси се надигна с ленива грация да го изпрати и Сара меко го помоли:
— Моля те, върни се след като изпратиш господин Хендерсън. — Очите й яростно святкаха и въпреки усилията си тя не успя да скрие острите нотки в гласа си, когато добави: — Имаме да говорим за толкова много неща!
Янси подигравателно й се усмихна.
— По-късно, chica — нали ще тръгнем за дел Сол веднага щом уредим нещата, така че имам много работа.
Господин Хендерсън ги наблюдаваше с благ поглед и Сара сдържа гневните думи, които й бяха на езика.