Любовта на черния конник
- Автор: Бъзби Шърли
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Матева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любовта на черния конник». Краткое содержание книги:
Саркастичните нотки в гласа му я накараха да се изчерви и тя нервно се отдалечи от него. Обърка я натрапчивата мисъл, която инстинктът й подсказваше — че през всичките тези години е грешала и че е възможно — не, вероятно — Янси да не е убил Маргарет. Тя рязко смени темата, връщайки се към главния въпрос.
— Съжалявам, че завещанието на баща ти толкова те огорчи, но нищо не мога да направя — хладно изрече тя, гледайки го предизвикателно с ръце на хълбоците и високо вдигната брадичка. — Съжалявам също, че избра най-лошата гледна точка за брака ми със Сам и го представи така, че да няма нищо общо с действителността. — Тя си пое дълбоко дъх и продължи. — Господин Хендерсън смята, че много трудно ще се намери купувач за Магнолия Гроув. Ако това е така — а аз се моля да не е — трябва да се примириш с присъствието ми, колкото и да ти е неприятно. — Тя замълча и го погледна намръщено. — Освен ако не подпишеш необходимите документи и не си отидеш след няколко дена. Той не беше помръднал от мястото си.
— Ах, chica, Ти си забравила за Каза Палома… — спокойно отвърна той с усмивка, от която я побиха тръпки.
Сърцето на Сара подскочи, но отговорът й беше твърд.
— Не съм забравила за Каза Палома. Когато продадем Магнолия Гроув — а аз се надявам господин Хендерсън да не е прав за купувача, ще се преместя да живея там. Даже и продажбата на Магнолия Гроув да се забави няколко месеца, аз ще отида в Каза Палома щом ремонтът там приключи — стрелна го тя предизвикателно с очи. — Щом си тук, това няма да отнеме много време! Искрено се надявам, че в края на юни вече ще живея в новия си дом в Каза Палома.
Той сви устни, но за нейна изненада не последва гневно избухване.
— Какво смяташ да правиш в Каза Палома? — сухо попита той. — Ще са нужни много пари, може би целият ти дял От Магнолия Гроув, за да направиш имението обитаемо — спомни си, че там не са живели хора повече от тридесет години. От какво ще живееш, след като прахосаш така парите си?
— Аз няма да ги прахосам! Но даже и всичките пари от Магнолия Гроув да отидат за ремонта, остават тези, които Сам внесе в една банка в Ню Йорк. Това е една солидна сума. С тези пари ще живея. След като продам Магнолия Гроув, ще започна… — Тя изведнъж замълча, осъзнала, че няма нужда да му разказва за плановете си.
— Какво ще започнеш? — подкани я той насмешливо, без да сваля очи от лицето й.
— Нищо! — бързо отвърна тя. — Този разговор стана доста дълъг. — Устните й се изкривиха в горчива усмивка. — Естествено тук ще се чувстваш у дома си, но аз не искам да имам нищо общо с теб. Къщата е голяма и ако се постараем, ще можем да се избягваме докато си тук. Нямаме какво повече да си кажем!
— Не си права, скъпа — хладно отбеляза той. — Докато притежаваш Каза Палома, няма да се отделям от теб. Щом като ти така си решила, аз ще се постарая децата, които ще имаш, да бъдат мои! — дрезгаво произнесе той, а в очите му блеснаха искри. — А това, гълъбице моя, означава не само да не се отделям от теб, но и да те имам в леглото си! И ще имаме прекрасни деца!
Сара го гледаше вцепенена и в нея се бореха гневът и възбудата. Гневът взе връх и с ядосано блеснали очи тя извика:
— Как смееш! Наистина ли мислиш, че безропотно ще изпълнявам възмутителните ти планове?
— Защо не? — невинно попита той. — Не мислиш ли, че ще си направим хубави деца? Или смяташ, че ще са по-скоро грозни?
— Въпросът не е дали ще са грозни или не, а дали изобщо ще има деца.
— Не искаш ли хубаво малко бебе от мен? — Янси изглеждаше обиден.
Сара изруга не особено деликатно и го погледна, не забелязвайки лукавото пламъче, което танцуваше в златистите му очи. Янси се приближи до нея, нежно хвана брадичката й и леко докосна с устните си нейните.
— Повярвай, chica, нямам по-силно желание от това да ти направя дете… даже чакам с нетърпение! — прошепна той, а лицето му беше само на сантиметри от нейното.
— Аз не бих чакала толкова нетърпеливо — спокойно отвърна Сара. — Животът е пълен с неочаквани разочарования — даже и за хора като теб.
Янси се засмя.
— Така ли мислиш? — подигравателно попита той.
— Обзалагам се, че ще удържа на думата си!
— Добре, ще видим какво ще ни донесе бъдещето — промърмори той и се отдалечи от нея. — Нали, скъпа?
Сара успя да се съвземе чак няколко минути след като той излезе. Сърдито реши, че никога не е срещала по-надут и по-вбесяващ човек в живота си, а после се насочи към бюрото и се отпусна в едно кресло.
Дълго време остана така, с мрачни и не особено предразполагащи мисли за Янси Кантрел. Прехвърляйки в ума си жалките му арогантни обвинения, тя успя да пропъди гнева и удивлението си от разговора. Едва тогава в съзнанието й изплува отново горчивата сладост на онези мигове, в които той й бе признал, че е носил образа й в себе си… и че едва не се е върнал, за да я вземе… За миг тя потъна в смътни мечти, представяйки си се на седемнадесет години, обвита от сигурните, силни ръце на Янси, а той пришпорва коня си и те препускат към Ранчо дел Сол…