Твой завинаги

Любима моя Сесили,

Безкрайно трудно ми е да повярвам, че майка ви е започнала да нарича баща ви на малко име едва след като му е родила пет деца…

Когато на следващата сутрин Саманта влезе в спалнята на Гейбриъл, работодателят й седеше пред тоалетната масичка с бръснач в ръка.

Сърцето й се качи в гърлото.

— Не, милорд! Не го правете! Днес със сигурност ще ви позволя да станете от леглото! Обещавам!

Гейбриъл се обърна към звука на гласа й, но не остави бръснача.

— Знаете ли кое е най-голямото предимство на слепеца? — попита той и й намигна. — Че няма нужда от огледало, когато се бръсне.

Наистина нямаше нужда от огледало, но блестящата повърхност над тоалетната масичка отразяваше всяка подробност от лицето му. Както обикновено, не си беше направил труда да закопчее копчетата на ризата си. Ленът с цвят на слонова кост разкриваше голяма част от широката, сякаш посипана със златен прах мъжка гръд и началото на мускулестия корем.

Саманта прекоси решително помещението и сложи малката си ръка върху големите му пръсти, за да му попречи отново да вдигне острието към гърлото си.

— Дайте ми го веднага, преди да сте си разпорили гърлото. За пореден път.

Той отказа да го пусне.

— Мога ли да съм сигурен, че вие няма да свършите тази работа вместо мен?

— Ако ви скъся с една глава, баща ви няма да ми даде заплатата.

— Или ще я удвои.

Тя дръпна по-силно и накрая Гейбриъл се предаде.

Саманта намери четка, разби на пяна ухаещия на хвойна сапун за бръснене и намаза бузите и брадичката му, като внимаваше да не намокри превръзката. Под опитната й ръка острието се плъзгаше без усилия по тридневната брада и скоро освободи енергичната брадичка. Кожата му беше гладка и твърда, съвсем различна от нейната. За да стигне до ухото му, тя се принуди да се наведе над него и гърдите й докоснаха рамото му.