Твой завинаги
- Автор: Медейрос Тереза
- Язык: болгарский
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Твой завинаги». Краткое содержание книги:
Тя изписка тихо, когато той внезапно я грабна и я притисна до себе си като малко дете.
Докато я носеше по тясната уличка, тя притискаше глава до рамото му с чувството, че най-после е пристигнала вкъщи.
— Преди да продължим, милорд, настоявам да изясните намеренията си. Какво място ми предлагате: на метреса или на болногледачка?
Той я целуна нежно по върха на носа, после по бузите и в ъгълчетата на устата.
— Предлагам ти да станеш моя съпруга, моя графиня и майка на децата ми.
Сесили въздъхна блажено и се сгуши в него.
— Приемам. Въпреки това очаквам от време на време да ме обсипваш със скъпоценности и други дрънкулки.
Той я дари с похотлива усмивка.
— Само ако преди това си ги заслужиш.
Изведнъж тя се скова в прегръдката му и очите и се разшириха от ужас.
— О, божичко! Знаеш ли какво си помислих? Какво ще каже майка ти?
Гейбриъл се засмя и избърса снежинките от лицето й.
— Защо просто не отидем да я попитаме? — Погледът му стана сериозен. — Това не е само сън, нали? Утре, когато се събудя, ще бъдеш до мен, обещаваш ли ми?
Сесили помилва с нежност лицето му и му се усмихна през радостни сълзи.
— Всеки ден ще се будиш до мен, любов моя. До края на живота ни.
ЕПИЛОГ
15 декември 1809 година
Скъпи мой лорд Шефилд,
Днес е третата годишнина от сватбата ни и се чувствам задължена да ви уведомя, че вие сте все така безсрамен, непоносим и арогантен, да, дори повече от преди, особено откакто непрекъснато разнасяте дъщеря ни на раменете си из къщата и парка. Въпреки моите възражения и въпреки предупрежденията на скъпата ви добросърдечна майка, моята най-вярна съюзница, вие настояхте да й дадем името Саманта и това доведе дотам, че щом някой я извика по име, пристигат малката и кучето. Известно време не можехме да бъдем сигурни кого от двамата ще заварим да дъвче блажено ботушите ви. Маниерите на момичето по време на ядене показват забележителна прилика с някогашните маниери на баща й. Тя отказва упорито да се храни с вилица и лъжица и пръска кашата си по стаята с въодушевление, което ужасява мистър и мисис Бекуит.
Пиша ви освен това, за да ви уведомя, че благодарение на вашите самопожертвователни (и твърде чести) знаци на внимание аз съм отново в благословено състояние. Надявам се този път да ви подаря син със зелени очи и златни къдрици. Той със сигурност ще командва прислугата с дръзкото високомерие, което може да се очаква от наследника на името Феърчайлд.