Дядо Прас
- Автор: Пратчетт Теренс Дэвид Джон
- Серия: Светът на диска #20
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дядо Прас». Краткое содержание книги:
Изчезнал е.
Гувернантката Сюзън трябва да го открие преди зазоряване, иначе слънцето няма да изгрее. Не й върви обаче на помощници — един гарван с пристрастие към очните ябълки, Смърт на плъховете и… богът на махмурлука.
За капак на всичко се оказва, че някой все пак се провира през комините, за да остави подаръци. Е, този път носи чувал вместо остра коса, но гласът му звучи твърде познато: „ХО! ХО! ХО!..“
Вярно казват старите хора: „Не е зле в такава нощ да имаш очи и на гърба.“
Малкото създание притисна чувалчето към себе си.
— Ами може да е щуротия — вдигна рамене Ридкъли, — но и без това си ги имаме в излишък. В края на краищата всички знаят за феята на зъбчетата, нали? А и защо има бог на пиянството, пък няма бог на махмурлука… — Млъкна изведнъж и се заслуша. — Ей, някой друг чу ли шума?
— Моля?
— Като звън на съвсем мънички сребърни камбанки…
— Не чух нищо подобно, сър.
— Както и да е… Та какво казвах… Да, бе. Никой не беше чувал за Гном на брадавиците до тази вечер.
— Вярно си е — обади се и гномчето. — И аз не бях чувал за себе си.
— Добре, сър, ще се опитаме да проверим — дипломатично отвърна Пондър.
— Добър подход.
Ридкъли отново прибра гномчето в джоба си и се озърна към Хекса.
— Изумително… Само изглежда, че мисли, а?
— Ъ-ъ… да.
— А всъщност не мисли, нали?
— Ъ-ъ… не.
— Просто те заблуждава, но е само преструвка, тъй ли?
— Ъ-ъ… да.
— Значи е като всички останали — поклати глава Архиканцлерът.
Момчето се настани на официалното коляно и огледа преценяващо Дядо Прас от главата до петите.
— Нека си изясним нещо още в началото. Знам, че сте се предрешил. Невъзможно е да съществува Дядо Прас и поради биологически, и поради физически причини. Надявам се, че на тази основа ще постигнем разбирателство.
— УВЕРЕН СЪМ, ЧЕ СХВАНАХ НАМЕКА. ЗНАЧИ АЗ НЕ СЪЩЕСТВУВАМ?
— Правилно. Присъщи на този сезон от годината вятърничави забавления. Позволявам си да отбележа и че съм отвратен от гнусния комерсиален дух на това шоу. Майка ми вече купи подаръците за мен. Аз й дадох указания, разбира се. Иначе всичко щеше да обърка.
Дядо Прас се взря за миг в смутената усмивка на пърхащото наблизо въплъщение на майчина некадърност.
— НА КОЛКО ГОДИНИ СИ?
Момчето въздъхна от скука.
— Не си играете ролята както подобава. Между другото вече съм участвал в това представление. Би трябвало да започнете, като ме попитате за името ми.
— ААРЪН ФИДЖЕТ, КВАРТАЛ „ЕЛИТЕ“, РЪБАТОТО ШОСЕ, АНКХ-МОРПОРК.
— Все някой ви е казал — вдигна рамене момчето. — Подозирам, че хората, преоблечени като гномове, измъкват предварително сведения от майките.
— ТИ СИ НА ОСЕМ ГОДИНИ… НО, ОТ ДРУГА СТРАНА, МАЙ НАБЛИЖАВАШ ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЕТ.
— А това може би го знаете, защото се попълват някакви формуляри.
— ИСКАШ ДА ПОЛУЧИШ КНИГАТА НА УОЛНЪТ „БЕЗОБИДНИТЕ ВЛЕЧУГИ НА РАВНИНИТЕ СТО-ХЕЛИТ“, ОСТЪКЛЕНА ВИТРИНКА ЗА ОБРАЗЦИ, КОЛЕКЦИОНЕН АЛБУМ СЪС СЪЩОТО ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ И ГУЩЕРСКА ПРЕСА. А ЗА КАКВО СЛУЖИ ТАЗИ ГУЩЕРСКА ПРЕСА?
— Как си представяте да ги лепите по страниците, докато са още триизмерни? Предполагам, че тя ви е изброила всичко, докато се разсеях за момент по онзи комплект моливи. Няма ли да привършваме тази игричка? Дайте ми портокала и да не си губим времето.
— МОГА ДА ТИ ДАМ НЕСРАВНИМО ПОВЕЧЕ ОТ ЕДИН ПОРТОКАЛ.
— Да, да, видях. Залъгвате доверчивите клиенти. Ами че вие дори носите фалшива брада! Между другото, господине, забелязахте ли как едно от вашите прасета…
— ДА.
— Сигурно го правите с огледала, въженца и тръбички. Стори ми се много преиграно.
Дядо Прас ядосано щракна с пръсти.
— А, това ли е новият сигнал… Добре, слизам. Много ви благодаря — учтиво завърши момчето.
— ВЕСЕЛА ПРАСОКОЛЕДА — пожела му Дядо Прас на изпроводяк.
Чичо Фрас потупа господаря си по рамото.
— Великолепно се справихте. Голямо търпение проявихте. Аз щях да го прасна по врата, та да не си вири толкова нослето.
— О, ЗА МЕН НЯМА СЪМНЕНИЕ, ЧЕ СКОРО ЩЕ ПРОЗРЕ ЗАБЛУДИТЕ СИ. — Червената качулка се завъртя така, че само Албърт можеше да надникне в дълбините й. — ВЕРОЯТНО В МИГА, КОГАТО ОТВОРИ ВСИЧКИ ОНЕЗИ КУТИИ, КОИТО Е ОСТАВИЛ МАЙКА МУ ДА НОСИ… ХО. ХО. ХО.
— Не стягай чак толкова!
— ПИСУК.
Шумоленето продължи зад Сюзън, която се озърташе из урвите от рафтове в библиотеката на Смърт. Тук можеха да се поместят и няколко буреносни облака… ако биха посмели да се мярнат.
— Добре е, точно така — продължи граченето, което тя се опитваше да не слуша. — Нали трябва да си мърдам и крилете?
— ПИСУК.
— А, ето го и Дядо Прас… — промърмори Сюзън.
Не беше само една книга. Историята му заемаше няколко рафта. Първият том май беше написан на свитък от животинска кожа.
— Готово. Е, как изглеждам?
— ПИСУК.
— Госпожице? — потърси гарванът и второ мнение.
Тя се обърна. Птицата пристъпяше бодро, а шията й беше яркочервена.
— Пиу-пиу! Скок-подскок! Чурулик-чурулик!
— Не заблуждаваш никого освен себе си — равнодушно отбеляза Сюзън. — Канапчето се вижда.
После побърза да разтвори свитъка.