Светкавично бягство
- Автор: Пиърсън Ридли
- Язык: болгарский
- Переводчик: Михаела Димитрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Светкавично бягство». Краткое содержание книги:
Тя и Пени бяха неповторим екип. Най-добри приятелки. Майка и дъщеря. Съперници. Но оцеляваха.
Вдигна поглед от купчината дрехи, подбрани за първа необходимост, защото този път бе избрала да опита по-топъл климат. По-малко дрехи, по-малко багаж.
Извърна се.
Пени не беше в стаята.
Извика я, а пипалата на страха започнаха да стискат сърцето й.
— Пен?
Никакъв отговор.
Дъщеря й бе тук само преди минути.
Краката й се тръгнаха независимо от волята й. Отначало вървеше, после хукна и забързано обиколи няколкото стаи, като следваше разположението на тавана. Провери под двете легла и в трите килера, зад дивана… всички места, където Пени обичаше, когато играеха на криеница.
Стигна до входната врата и я откри широко отворена.
Дъщеря й — своеволното, преждевременно развито, възхитително, уплашено малко момиченце — бе избягала.
Алис забърза из сградата от съсед на съсед. Почти никой не я познаваше особено добре — беше си поставила за цел да не се сближава. Но повечето познаваха Пени, с която се поздравяваха в коридора и при пощенските кутии.
Отчаянието й нарастваше с всеки следващ несполучлив опит. Главата й се въртеше и й се повдигаше. Опита се да постигне равновесие, като предвиди къде би отишла Пени.
Взе на бегом трите преки до игрището на църквата, благодарна, че г-жа Кияк, съседка, която не я познаваше добре, но разпознаваше майчиния страх, се съгласи да пази пред блока, в случай че Пени се върне. Дълбокото притеснение на Алис идваше от това, че възрастната г-жа Кияк можеше да забрави защо стои там, кого чака и можеше да се върне у дома, без да осъзнава, че всъщност напуска поста си. Г-жа Кияк бе занесла коледни бисквити на приятелите си в блока близо 3 месеца по-рано — през септември.
Игрището бе празно, покрито с опадали листа, които помръдваха от лекия ветрец. Една от люлките се клатеше като махало на веригите си. Колкото повече викаше, толкова по-силна тревога обхващаше Алис.
Отново се опита да се успокои. Ако бе прикрила следите си добре, а тя вярваше, че е така, тогава никой от миналото й не знаеше за съществуването на Пени, никой не би могъл да свърже двете със Сейнт Луис. Ако бе допуснала грешка, тя се дължеше на това, че в „Св. Лука“ бе използвала на номера на социалната си осигуровка на името на Алис Фризън, грешка, която не бе повторила тук, в Сейнт Луис. Тъй като бе способна да манипулира компютърни данни с лекота, тя бе прикрила следите си във ведомостите на еврейската болница „Бейнс“, като извърши малък грях, простим според нея, като си присвои номера на социалната осигуровка на жена на своята възраст и с приблизителна прилика, починала от рак някъде в Минесота. Докато данъчните откриеха това, Пени вече щеше да има внуци.
Уличното движение жужеше като разсърден кошер. Вдъхна невероятната смесица наситени есенни миризми: влажна, тлъста почва и прах от начупени сухи листа.
Не можеше да допусне, че Пени би излязла от сградата без нея, още по-малко без някого от съседите. Но тогава се сети, че ако Пени бе излязла, вероятно имаше само едно място, където би отишла.
Спомни си, че бе оставила малко пари до телефона в апартамента, и сега й мина през ума, че не ги беше видяла, докато претърсваше жилището. Алис бързо се отправи обратно. Ако парите ги нямаше, тогава знаеше къде точно да я намери. Сладкишите бяха първата и единствена истинска слабост на Пени.
След като откри, че парите ги няма там, където ги беше оставила, Алис провери в три съседни магазина — два, където продаваха сладкиши, и един, където предлагаха сладолед. Във всеки магазин я посрещнаха със съчувстващи погледи и предложения за помощ; отново тръгна да обикаля улиците.
Рядко пазаруваше в един и същи магазин два пъти подред. Най-близкият се намираше на осем пресечки оттук — посока, обратна на болницата. Понякога вървяха до пазара, понякога хващаха рейса. Въртеше се в кръг и всеки момент щеше да се разплаче, докато безнадеждността, гневът и отчаянието се бореха за надмощие.
Сети се за магазина за играчки и се спусна тичешком на зигзаг между пешеходците. Насред пътя към магазина за играчки тя се закова. Отсреща мярна книжарничката „Малката Ани“, любимия магазин на Пени след „Краун кенди“.
Разкъсвана между двата магазина, застави краката си да тръгват, но те не помръдваха.
— Пени! — извика тя толкова силно, че хората започнаха да извръщат глави, но после бързо си напомни, че Ромеро я търсят.
11.