Кулата на лястовицата

При първото ни нощуване в горите на Заречие аз също сънувах странен сън — само че, за разлика от Гералт, на мен ми се присъни не Цири, а магьосницата Йенефер. Облечена както обикновено в черно и бяло, тя се носеше във въздуха над неприветлив планински замък, а под нея други магьоснички й се заканваха с юмруци и я ругаеха. Йенефер размаха дългите черни ръкави на роклята си и полетя като черен албатрос над безкрайното море, право към изгряващото слънце. От този момент сънят се превърна в кошмар. След като се събудих, забравих подробностите, останаха само неясни, почти безсмислени образи, но имаше и зловещи картини: изтезания, викове, болка, страх, смърт… С една дума — ужас…

Не казах за съня си на Гералт. Не обелих нито дума. И както се оказа по-късно, постъпих правилно.