Юмрукът на Бога
- Автор: Форсайт Фредерик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветан Петков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Юмрукът на Бога». Краткое содержание книги:
Майк Мартин, майор от британските САС, спокойно може да мине за арабин. Изпращат го със задача в Кувейт и в Багдад, след което той се спуска с парашут в иракските планини, в изпълнение на най-опасната мисия в неговия живот: откриването и унищожаването на Юмрука на Бога. Кое е тайнственото оръжие, с което Саддам Хюсейн заплашва да отнеме живота на стотици хиляди британски и американски войници; защо съюзниците не навлязоха в Багдад и не елиминираха иракския президент; кой е иракският шпионин от най-близкото обкръжение на Саддам, готов да подава строго засекретена информация на съюзниците? Фредерик Форсайт поддържа напрежението докрай и доказва по най-блестящ начин, че е ненадминат майстор на трилъра.
Редник Майк Мартин отдавна бил определен като ПОМ — потенциален офицерски материал, и през май 1972-ра отишъл в Кралската военна академия Сандхърст за първия от новите едногодишни Стандартни военни курсове, които заменяли предишното двугодишно обучение.
Поради това парадът на завършващите през пролетта на 1973-а бил най-големият в историята на Сандхърст, с участието на четиристотин и деветдесет офицерски кандидати от двата стари курса, плюс абитуриентите на едногодишния. Парадът бил приет от генерал сър Майкъл Карвър, който щял по-късно да стане фелдмаршал лорд Карвър, началник-щаб на отбраната.
Младият лейтенант Мартин отишъл право в Хайд, за да поеме взвод, заминаващ за Северна Ирландия. Командвал го в продължение на три ужасни месеца, прекарани в наблюдателния пост Флакс Мил, който държал на мушка републиканския анклав в Ардойн, Белфаст. Но през онова лято животът във Флакс бил спокоен, защото след Кървавата неделя през януари 1972-ра ИРА се пазели от парашутисти като от чума.
Мартин бил назначен в Трети батальон, известен като десантници-3 или Пара-3 и след Белфаст се върнал в щаба на полка в Олдършот, за да командва новобранците, тоест да ги прекарва през чистилището, което сам бил преживял. През лятото на 1977-ма се върнал в Пара-3, който по онова време бил базиран (от предишния февруари) в Оснабрюк, в състава на Британската рейнска армия.
Там всичко било отвратително. Пара-3 били настанени в казармата „Квебек“ — разнебитен стар лагер за депортиране. Парашутистите служели по системата „пингвин“, което означавало, че три на всеки девет години не се занимавали с парашутизъм, а били използвани като най-обикновена моторизирана пехота. Нито един парашутист не обича системата „пингвин“. Духът бил нисък, между парашутистите и пехотинците често ставали сбивания и Мартин трябвало да наказва хора, на които изцяло съчувствал. Така издържал близо година, а през ноември 1977-ма кандидатствал за преместване в САС.
Значителен брой хора от състава на САС идват именно от парашутистите, може би защото са близки по подготовка, макар САС да твърдят, че тяхната е далеч по-тежка. Документите на Мартин минали през архива на полка в Херефорд, където отбелязали свободното владеене на арабски, и той бил поканен за селекционен курс през лятото на 1978-ма.
САС твърдят, че приемат всеки човек във форма и започват да работят с него. Мартин преминал стандартния „начален“ селекционен курс от месец и половина заедно с останалите парашутисти, морски пехотинци и доброволци от пехотата, бронетанковите войски, артилерията и дори инженерните войски. Курсът се основавал на един прост принцип.
Още на първия ден инструкторът им заявил с усмивка:
— Ние не се опитваме да ви обучаваме. Опитваме се да ви убием.
И било точно така. Само десет процента издържат началния курс за постъпване в САС. Това спестява време по-късно. Мартин го издържал. Сетне дошла следващата степен на обучението, в джунглите на Белиз и един допълнителен месец в Англия, специално посветен на това, как да издържаш при разпит. „Да издържаш“ означава да не проговориш, докато с теб се гаврят. Хубавото е, че както полкът, така и доброволецът имат право всеки момент да поискат връщане в частта.
— Те са луди — заяви Паксман, хвърли папката и си наля още едно кафе. — Всичките са напълно откачени.
Ланг изръмжа. Беше забил нос във втората папка, а в нея ставаше дума за опита на Мартин в Арабия, така необходим за евентуалната му мисия.
При първото си назначение прекарал три години в САС, с чин капитан и в ролята на ротен командир. Избрал Ескадрон A — свободнопадащите; има ескадрони A, B, C, D — съвсем естествен избор за човек, скачал заедно с Червените дяволи, техния елитен отбор за свободно падане от голяма височина.
Парашутистите, разбира се, не можели да използват неговия арабски, но САС можели. През трите години — от 1979-а до 1982-ра включително — той служел рамо до рамо със силите на султана на Оман в Западен Дофар, обучавал охраната на високопоставени лица в два емирата от района на Персийския залив, обучавал Саудитската национална гвардия в Рияд и изнасял лекции на личните телохранители на шейх Иза от Бахрейн. В досието му от САС, след вписването на назначенията, имало бележки, сочещи, че отново е развил силната връзка с арабската култура от момчешките си години, че говори езика по-добре от всеки друг офицер в полка и има навика, когато трябва да премисли някакъв проблем, да ходи на дълги разходки из пустинята, без да обръща внимание на горещината и мухите.
Досието показваше, че през зимата на 1981-ва се е върнал при парашутистите след тригодишното си командироване в САС и установил за своя радост, че полкът ще участва в операция „Каменно копие“, през януари и февруари 1982-ра, не другаде, а в Оман. И така той се върнал за този период в Джебел Акдар, преди да си вземе отпуска през март. През април набързо му прекратили отпуската — Аржентина окупирала на Фолкландските острови.