Школа за магии (Книга първа)
- Автор: Демилль Нельсон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Олга Дончева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Школа за магии (Книга първа)». Краткое содержание книги:
Срещу тази унищожителна съветска сила се изправят трима американци: офицер от ВВС, който извършва последния рискован полет до центъра на невероятния експеримент, красива и смела служителка от посолството, която проверява на дело идеите си за баланс на суперсилите и резидентът на ЦРУ в Москва, който, осъзнал една съкрушителна истина, прави съдбовна крачка към смъртта.
Той забеляза, че в магазина липсваха кръстове, икони и каквито и да е други религиозни реликви, макар че религиозното изкуство е било преобладаващата форма на изкуство в дореволюционна Русия. Тук имаше неща, които човек никога не би намерил в друг московски магазин, въпреки че липсваха предмети с истинска художествена стойност. Повечето ценни неща бяха отдавна иззети от правителството за музеите или за жилищата на съветския елит. Останалата част беше изнесена от Русия или пък унищожена при първоначалния изблик на ярост през революцията. От време на време на Запад се появяваше нещо значително — неизвестно досега ювелирно яйце от Фаберже, някоя икона на Рубльов, а съвсем наскоро в галерията Сотбис бе продаден на търг пейзаж на Левитан на анонимен купувач, за който се предполагаше, че е руски дезертьор. Но доказателствата за съществуването някога на царска Русия и свещена Русия можеха да се видят най-вече в съветските музеи, отворени всеки ден от десет до шест, с изключение на понеделник.
Холис взе мастилница, изработена от литовски кехлибар. В кехлибара имаше инкрустирано някакво насекомо, което той не можеше да разпознае. Разглеждаше мастилницата и мислеше за Сет Алеви, за Лиза Роудс и за продавачката в антикварния магазин, която знаеше прекалено много.
— Харесва ли ти това? — Лиза посочи кръгла лакирана кутийка.
Холис се доближи до нея и взе малката черна кутийка. Върху капака й имаше нарисувана изящна, гъвкава руска доячка с кобилица през рамо. Лакът беше плътен и лъскав, а дрехите на момичето — ярки и ефирни. На дъното й имаше лепенка с цената — четиристотин рубли.
— Мисля, че е оригинална кутия от Палех. Може би е отпреди революцията. Можеш ли да познаеш? — попита тя.
Холис знаеше, че е трудно да се различат старите кутии от новите, които все още се изработваха в село Палех. Качеството бе запазило висотата си, а стилът бе останал непроменен въпреки революцията и факта, че вече всички занаятчии бяха наемници на държавата. Следователно за тях годините нямаха значение, само размерът. Тази тука можеше да се купи от „Берьозка“ за стотина рубли.
— Не мисля, че си заслужава четиристотинте рубли — каза той.
— Точно този отговор очаквах от един мъж.
Холис сви рамене.
— Освен това Анна ми е симпатична — добави тя.
— Анна не е собственичка на магазина. Великият руски народ е собственикът. Анна работи за държавата.
— В действителност това тук е многостранна измишльотина. Нарича се „оказион“ — магазин за комисионна търговия. Знаеш ли какво представлява?
— Не.
— Хората носят тук разни неща и ги залагат. Анна взима комисиона за всичко, което продаде. Другото отива за човека, който е донесъл стоката. А Анна разделя комисионата с държавата. Нещо близо до свободната търговия.
— Не бях чувал.
— Разрешено е само за употребявани стоки.
— Интересно.
— Анна притежава това, което ние наричаме усет. Тя ми запазва някои неща.
— И за Алеви също.
— Да. И обича „Кемъл“.
— Моля?
— Цигари. Цигари „Кемъл“.
— А-ха.
— Ще купя тая кутийка. — Тя отиде до щанда и заговори с Анна, след това й наброи четиристотин рубли. Лиза уви кутията в хартия и я пъхна в чантата си. После бутна пакет „Кемъл“ зад щанда.
— Обади ми се, ако се появи нещо от порцелан със сребърен или златен обков.
— Непременно.
Взеха си довиждане и Холис излезе на улицата. Лиза го последва и продължиха разходката си под следобедното слънце.
— За тая кутия това бяха много пари — осмели се най-после Холис.
— Да, зная.
— Винаги ли излизаш с четиристотин рубли в чантата?
— Аз съм истинска рускиня. Никакви кредитни карти, никакви чекове. Само няколко стотици рубли, в случай че видя нещо за купуване.
— Те обикновено търсят храна и облекло. Тази кутия беше… е, не е моя работа.
— Онова място не ти ли напомни нещо? — попита Лиза.
— На пръв поглед не.
— Помисли. Един роман. Онзи, за който ние всички тук често се сещаме.
— А, да. Магазинчето за стари вещи в „1984“. Онова, което беше под контрола на Полицията на мисълта, в него заловиха горкия Уинстън Смит. Сега, като ми каза, се сетих. Тоя магазин от Полицията на мисълта ли се контролира?
— Надявам се, че не.
— Откъде ви познава тая жена с Алеви и откъде знае, че работите в посолството? Защо идва Сет Алеви в този магазин?