Дъблинчани. Портрет на художника като млад
- Автор: Джойс Джеймс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Асен Г. Христофоров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дъблинчани. Портрет на художника като млад». Краткое содержание книги:
— Да, това му е цаката!
— Кво разбираш ти бе? — свирепо му се сопна Фарингтън. — Я си затваряй плювалника!
— Шт, шт — рече О’Халоран, като забеляза гнева, изписан по лицето на Фарингтън. — Плаща, момчета! Да пийнем по глътка и да си вдигаме чуковете.
Един много навъсен човек стоеше на ъгъла при моста „О’Конъл“ в очакване малкият сандимаунтски трамвай да го откара вкъщи. Беше пълен със затаен гняв и жажда за мъст. Чувстваше се унижен и недоволен: дори пиян не беше; и в джоба си имаше само две пенита. Проклинаше всичко и всички. Здравата се беше натопил в службата, заложил бе часовника си и бе профукал всичко, а дори не се бе напил. Отново го налегна жажда и той пак закопня за топлата и душна пивница. Беше загубил славата си на каяк, на два пъти бе победен от някакво си хлапе. Сърцето му кипеше от ярост, а като си припомни жената с голямата шапка, как роклята й бръсна неговия стол и нейното pardon, едва не се задуши от бяс.
Трамваят го стовари на „Шелбърн-роуд“ и той повлече огромното си тяло в сянката на казармената ограда. Противно му бе да се прибере вкъщи. Влезе през черния вход, но в кухнята нямаше никой, а и огънят в печката бе почти загаснал. Той кресна нагоре по стълбите:
— Ада! Ада!
Жена му, дребна женица с остри черти на лицето, тормозеше мъжа си, когато бе трезвен, и бе тормозена от него, когато бе пиян. Имаха пет деца. По стълбите надолу припна малко момченце.
— Кой е? — рече човекът, взирайки се в тъмата.
— Аз, тате.
— Кой си ти? Чарли?
— Не, тате. Том.
— Къде е майка ти?
— Отиде на черква.
— Отишла… А сети ли се да ми остави нещо за вечеря?
— Да, тате. Аз…
— Запали лампата. Защо в кухнята е тъмно? Другите легнаха ли?
Докато момченцето запали лампата, човекът тежко се тръшна на стола. Почна да имитира говора на синчето си и заповтаря повече на себе си: На черква! На черква отишла, моля ви се! Когато лампата светна, той удари с юмрук по масата и викна:
— Къде ми е вечерята?
— Аз… аз ще я приготвя, тате — рече момченцето.
Човекът разярено скочи на крака и посочи огъня.
— На тоя огън? Оставил си огъня да изгасне. Бога ми, сега ще ти дам да разбереш!
Той отиде до вратата и грабна бастуна, оставен зад нея.
— Ще ти дам да разбереш как се оставя огънят да загасне! — рече той и запретна ръкава си, за да не му пречи.
Момченцето извика: О, тате! — сетне взе да скимти и да тича около масата, но човекът тръгна по него и го хвана за дрехата. Момченцето отчаяно се заоглежда на всички страни, но като не намери начин да се спаси, падна на колене.
— На сега, та пак да оставяш огъня да загасне! — рече човекът и яростно го шибна с бастуна. — На ти и тоя, и тоя, кутре такова!
Момчето силно изписка от болка, когато бастунът се впи в бедрата му. Сбра ръчички високо във въздуха и гласът му затрепери от страх.
— Ах, тате — проплака то. — Не ме бий, тате! И аз… аз… ще кажа една Аве Мария за тебе… ще кажа една Аве Мария за тебе, тате, само не ме бий… Ще кажа една Аве Мария…
Пръст55
Икономката й бе разрешила да излезе веднага щом жените си изпият чая, и Мария нетърпеливо очакваше свободната си вечер. Кухнята светеше от чистота: готвачката рече, че човек би могъл да се огледа в медните казани. В печката гореше весел огън, а на една от масите бяха наредени четири големшки квасени питки. Тия питки изглеждаха цели, но по-отблизо се виждаше, че са нарязани равномерно на дълги дебели резени, готови за раздаване с чая. Мария сама ги бе нарязала.
Мария беше от дребна по-дребна на ръст, но имаше много дълъг нос и много дълга брадичка. Говореше малко носово и винаги успокоително: Да, мила моя и Не, мила моя. Винаги нея пращаха, когато жените се сдърпваха за коритата, и тя винаги успяваше да ги умири. Веднъж икономката й рече:
— Мария, ти си истинска миротворка56!
И помощницата на икономката, и двете дами от управата бяха дочули тия похвални думи. А и Рижа Шашавата все казваше, че ако не била Мария, кой знае какво щяла да стори на онова глухонямо чучело, дето се грижи за ютиите. Мария всички я обичаха.
Жените щяха да вечерят към шест и тя би могла да излезе още преди седем. Двайсет минути от Болзбридж до Колоната; двайсет минути от Колоната до Дръмкондра: и двайсет минути за покупките. Щеше да стигне преди осем. Тя извади портмонето си със сребърната закопчалка и отново прочете думите Подарък от Белфаст. Това портмоне й беше много скъпо, тъй като Джо й го бе донесъл преди пет години, когато той и Алфи ходиха на екскурзия в Белфаст навръх свети Дух. В портмонето имаше две половин крони и няколко медни петачета. След като си плати трамвая, щяха да й останат чисти пет шилинга. Каква хубава вечер ще прекарат и децата ще пеят! Само дано Джо да не си дойде пиян. На човек не приличаше, като се напие.
55
Зад класическата за прозата на натурализма обстановка — героинята живее в общежитие на превъзпитани проститутки или, ако си послужим с думите на Джойс, сред „грешни и паднали жени, събрани от благотворителен комитет, за да перат мръсните ни ризи“ — в разказа прозира интересна символика, свързана с фолклора и християнската митология. Заглавието намеква за известното „пръст си и в пръст ще се върнеш“ (Бит., 3, 19) и е свързано с играта на децата в края на разказа. Действието се развива вечерта срещу празника Всех святих, когато според поверията се появявали вещици, и читателят ще забележи, че външно героинята прилича на вещица. Името й, ведно с характера и отношението на околните към нея („миротворка“, „майка“), подсказва аналогия с Богородица. Най-важна обаче е аналогията с Бедната стара жена, или Ирландия: Мария работи при протестанти, от които е финансово зависима, а и портмонето й е подарък от Белфаст; търговците я унижават, ласкателствата на военния — объркват; „синовете“ й — по правило пияни — са в раздор, каква „миротворка“ е Мария? При играта тя избира смъртта и молитвеника: бедна Ирландия!…
56
„Блажени миротворците, защото те ще се нарекат синове Божии“ (Мат., 5, 9).