Сияйни слова
- Автор: Сандерсон Брендон
- Серия: Летописите на Светлината на Бурята #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Артлайн Студиос“ ЕООД
- ISBN: 978-619-193-003-6
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сияйни слова». Краткое содержание книги:
Но такова е естеството на магията. В раните на една разбита душа може да се настани нещо друго. Повеляването на Стихиите, силите на самото сътворение. Те могат да изцерят душата, ала могат и да я ранят по-дълбоко.
Бягащият по вятъра блуждае из опустошената земя и се крепи на границата между отмъщението и честта. Тъкачката на Светлината, бавно поглъщана от своето минало, търси лъжата, в която да се превърне. Обвързващият, роден от кръв и смърт, се бори да изгради наново разрушеното. Откривателката, свързваща съдбите на два народа, е принудена да избере между бавната смърт и страшното предателство на всичко, в което вярва.
Отдавна е време те да се събудят — надвиснала е Вечната Буря.
И Убиецът е тук.
Дългоочакваното продължение на най-добре продаваната според класациите на Ню Йорк Таймс книга Пътят на кралете
— Това беше… — започна той.
— Тихо — прекъсна го тя и продължи да пише. — Последната част звучеше важна.
Тя продължи да пише, после махна писеца от поставката, стисната през плата на ръкава ѝ.
— Мисля, че записах всичко. Трудно е, когато сменяш езиците.
— Сменял съм езиците? — попита той.
— В края. Най-напред говореше селайски. Наистина, по-древна форма, но притежаваме съчинения на този език. Надявам се преводачите ми да могат да схванат моя запис; аз владея слабо този език. Трябва да говориш по-бавно, когато правиш това, скъпи.
— Точно сега това може и да е трудно — отвърна Далинар и стана. В сравнение с видението въздухът тук беше студен. Дъждът тропаше по затворените кепенци на стаята, но той знаеше от опит — краят на видението му означаваше, че бурята почти е приключила.
Отиде до скамейката край стената и седна; усещаше се изцеден. В стаята бяха само той и Навани; Далинар предпочиташе така. Ренарин и Адолин го чакаха навън, в друга стая в двореца на Далинар, под бдителните очи на капитан Каладин и на неговите мостови телохранители.
Може би трябваше да повика повече учени да наблюдават виденията му; всичките можеха да записват думите му, а после да ги сравняват и да напишат най-точната им версия. В името на Бурите, достатъчно неприятно му беше един човек да го гледа в подобно състояние — как бълнува и се тръшка по земята. Вярваше във виденията, дори зависеше от тях, но това не значеше, че не се смущава.
Навани седна наблизо и обви ръце около него.
— Лошо ли беше?
— Това? Не. Не беше зле. Малко тичане, после малко бой. Не участвах в него. Видението приключи преди да се налага да помагам.
— Тогава защо е тази физиономия?
— Трябва да възстановя Сияйните рицари.
— Да възстановиш… Но как? Какво изобщо означава това?
— Не знам. Не знам нищо; разполагам само с намеци и мъгляви заплахи. Поне едно е сигурно — задава се нещо опасно. Аз трябва да го спра.
Тя положи глава на рамото му. Той се загледа в огнището; то пропукваше тихо и даваше на стаичката топъл блясък. Едно от малкото огнища, непревърнати в някое от новите отоплителни устройства с фабриали.
Предпочиташе истинския огън, въпреки че не би го казал на Навани. Тя се трудеше здраво да създаде нови фабриали за всички.
— Защо ти? — попита Навани. — Защо да трябва да направиш това?
— Защо един човек е роден крал, а друг просяк? — попита я Далинар. — Тъй върви светът.
— Това толкова леко ли е за теб?
— Не е леко — отвърна ѝ той, — но няма смисъл да изисквам отговори.
— Особено ако Всемогъщият е мъртъв…
Може би не биваше да споделя това с нея. Приказките дори само за това можеха да го изкарат еретик, да отчуждят собствените му арденти и да предоставят на Садеас още едно оръжие срещу престола.
Ако Всемогъщият бе мъртъв, то тогава какво почиташе Далинар? В какво вярваше?
— Трябва да запишем спомените ти от видението — с въздишка рече Навани и се отдели от него. — Докато са свежи.
Той кимна. Важно беше да разполагат с описание, с което да сравнят думите му. Далинар започна да разказва какво е видял и говореше достатъчно бавно, та тя да може да запише всичко. Той описа езерото, облеклото на хората, странната крепост в далечината. Тя заяви, че някои от тамошните жители разказвали за големи постройки на Чистото Езеро. Учените ги смятали за легендарни.
Далинар се изправи и закрачи, когато стигна до описанието на зловещото нещо, което се надигна от езерото.
— Остави дупка на дъното след себе си — обясни Далинар. — Представи си как очертаваш тяло на пода, а после виждаш как същото това тяло се откъсва от земята. Представи си тактическото преимущество, с което ще разполага нещо такова. Духчетата се придвижват бързо и с лекота. Някое може да се промъкне зад бойната линия, да се изправи и да нападне обозните части. Каменното тяло на този звяр ще да е било трудно за унищожаване. В името на Бурите… Остриетата. Чудя се дали всъщност оръжията не са били измислени, за да бъдат употребявани срещу такива създания.
Навани се усмихна, докато пишеше.
— Какво? — попита Далинар и се спря.
— Ти си такъв войник.
— Да. И?
— Привлекателно е — отвърна тя и приключи с писането. — Какво стана след това?
— Всемогъщият говори с мен.
Той закрачи бавно и спокойно и ѝ предаде монолога, доколкото можеше да си спомни. Трябва да спя повече, каза си той. Не беше младият мъж отпреди двадесет години, способен да изкара цялата нощ буден с Гавилар, да слуша с чаша вино в ръка как брат му прави планове, а на следния ден да се впусне в бой, пълен със сила и жаден за схватка.