Престолът от драконова кост
- Автор: Уильямс Тэд
- Серия: memory, sorrow and thorn #1
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-524-X
- Переводчик: Камен Костов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Престолът от драконова кост». Краткое содержание книги:
Тад Уилямс пресъздава реалистично расите и нациите на един изпълнен с легенди, неведоми сили и предразсъдци свят. Екзотичните светове на еркинландци, римъри, сити, набанци и хернистирци ще очароват любителите на фентъзи-приключенията. „Престолът от драконова кост“ доставя върховна наслада.
Първа книга
Престолът от драконова кост
Разпалена от мрачните стихии на вълшебствата война заплашва да опустоши миролюбивия Остен Ард, тъй като Престър Джон, който е съсякъл страховития дракон Шукрай, е на смъртно ложе. След смъртта му древното зло отново ще се развихри, тъй като кралят на бурите, безсмъртният владетел на зловещите сили, иска да възстанови загубените си владения, сключвайки договор с едни от хората, в чиито вени тече кралска кръв. Под въздействието на проклятието, което събужда ревността и омразата им, двама братя принцове ще се възправят един срещу друг, изпепелявайки собствената си земя.
Вместо да се открехне, разкривайки шпионина, тежкият тапет се раздра и се свлече като чудовищно колосано одеяло. За един миг Саймън зърна дребно уплашено личице, после тежкият плат го затрупа и го повали на земята. Докато ругаеше и се мъчеше да се освободи от този капан, една кафява фигурка се стрелна покрай него.
До слуха му достигаха шумовете от битката на непознатия с тежката врата, докато той самият се бореше с набития с прах плат, в който се беше омотал. Най-накрая успя да се освободи, изправи се и се спусна стремглаво, за да хване непознатия, преди да се е измъкнал през открехнатата врата. Сграбчи шпионина за палтенцето от груб плат миг преди той да изскочи навън.
Беше ядосан и объркан.
— Кой си ти? — изръмжа Саймън. — Подслушвач такъв!
Пленникът му не отговори, но удвои усилията си да се освободи. Който и да беше, не беше достатъчно голям, за да се изскубне от ръцете на Саймън.
Докато се опитваше да го издърпа обратно през вратата — съвсем не лека задача, — Саймън с изненада позна сукното с пясъчен цвят, което стискаше. Сигурно беше момчето, което подслушваше до вратата на параклиса! Саймън дръпна ожесточено и успя да промъкне главата и раменете му през отвора, така че видя лицето му.
Пленникът беше дребосък с фини, малко остри черти: в носа и брадичката му имаше нещо лисиче, което обаче не отблъскваше. Косата му беше катраненочерна. Заради ниския ръст в първия момент Саймън го помисли за сит — опита се да си припомни историите на Шем, че ако хванеш пука за крака, ще спечелиш гърне със злато, — но преди да успее да се порадва на бленуваното съкровище, зърна изпотени от страх зачервени бузи и реши, че това не е никакво свръхестествено същество.
— Ей, как се казваш? — попита той.
Плененият направи нов опит да се освободи, но явно беше уморен и след миг изобщо престана да се съпротивлява.
— Как ти е името? — настоя Саймън, този път с по-мек тон.
— Малахиас.
Задъханото момче извърна лице.
— Е, Малахиас, защо ме следиш?
Саймън разтърси лекичко рамото му, за да му напомни кой кого е хванал.
Момчето го изгледа навъсено. Очите му бяха съвсем черни.
— Не съм те следил!
Отново извърна лице настрана и Саймън внезапно изпита усещането, че чертите му са му познати.
— Кой си тогава, господинчо? — попита Саймън и посегна към брадичката на момчето, за да обърне лицето му към себе си. — Да не би да работиш в обора или някъде другаде в Хейхолт?
Преди да го погледне още веднъж, Малахиас изненадващо го блъсна в гърдите — неочаквано силно. Саймън изпусна дрехата му, залитна и седна на земята. Докато успее да се надигне, Малахиас се шмугна през вратата и я затръшна, при което бронзовите панти изскърцаха оглушително.
Саймън продължаваше да седи на каменния под с натъртено коляно и натъртен задник и въпиещо за удовлетворение смъртно наранено достойнство, когато, привлечен от шума, от главната зала на Канцеларията дотърча клисарят Барнабас. Спря на вратата като закован и втренченият му поглед се премести от седналия на пода босоног Саймън към разкъсания и смачкан тапет пред стълбището и обратно към Саймън. Клисарят не отрони нито дума, но на всяко от слепоочията му се изду и запулсира вена, а веждите му надвиснаха така, че очичките му се превърнаха в цепки.
Разгромен и посрамен, Саймън седеше на пода и поклащаше глава като пияница, който се е спънал в собствената си чаша и се е стоварил върху котката на господин кмета.
6. Каменната могила. Скалите
За наказание за прегрешението си Саймън беше лишен от службата при доктора и преместен в кухнята.
По цели дни кръстосваше своя затвор от миялнята до помещението за бельо и обратно като ястреб в неумолимо преследване на плячката си.
„Сам си го направих — минаваше му от време на време през ума. — Явно съм точно толкова глупав, колкото твърди Драконката“. „Защо всички ме тормозят така? — ядосваше се друг път. — Сякаш съм някакво диво животно, на което никой не може да има доверие“.
Рейчъл се смили и започна да му възлага дребни поръчки. Дните вече не изглеждаха толкова тягостни, но за него това беше поредното доказателство, че му е писано вечно да си остане товарно добиче. Да тегли и да влачи, докато не остарее и стане негоден за каквато и да било работа. След това ще го заведат в задния двор и Шем ще го цапардоса по главата с дървения си чук.