Рубиненочервено
- Автор: Гир Керстин
- Серия: Скъпоценни камъни #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- ISBN: 9786191570379
- Переводчик: Стефана Моллова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Рубиненочервено». Краткое содержание книги:
— Вчера — отвърнах.
— Три пъти за последните двайсет часа — добави майка ми. — Страхувам се за нея.
— Вече три пъти? — Господин Джордж се спря. — И кога е бил последният път?
— Преди около час — отговорих на въпроса му. — Или поне така си мисля.
Откакто събитията започнаха да се случват едно след друго, бях загубила всякакво чувство за време.
— Значи ще разполагаме с известно време, за да се подготвим.
— Не е възможно да вярвате на всичко това — включи се леля Гленда. — Господин Джордж! Познавате Шарлот. А сега погледнете това момиче тук и я сравнете с моята дъщеря. Наистина ли вярвате, че пред вас стои номер дванайсет? Рубин, надарен с магията на гарвана, затваря кръга сол мажор, който дванайсетте образуват. Вярвате ли?
— Е, все пак съществува такава вероятност — каза господин Джордж. — Макар мотивите ви да ми се струват повече от странни, госпожо Шепърд.
— Това си е ваш проблем — отвърна майка ми хладно.
— Ако наистина сте искали да предпазите детето си, тогава не е трябвало да я държите толкова години в неведение. Да се пътува във времето без никаква предварителна подготовка е много опасно.
Мама прехапа устни.
— Просто се надявах, че Шарлот е тази, която…
— И наистина е тя — извика леля Гледна. — От два дни има ясни симптоми. Всеки момент може да се случи. Може би се случва точно сега, докато ние тук си губим времето да слушаме напълно изсмуканите от пръстите истории на завистливата ми по-малка сестра.
— Може би за разнообразие трябва да размърдаш малко мозъка си, Гленда. — Изведнъж майка ми звучеше уморено. — Защо ми е да измислям подобни неща? Кой освен теб би причинил това доброволно на детето си?
— Настоявам… — Изречението на леля ми увисна във въздуха и тя не доизказа за какво настоява. — Всичко това ще се окаже злонамерена измама. Веднъж вече имаше саботаж и добре знаете докъде доведе това, господин Джордж. А сега, толкова близо до целта, не можем да си позволим повече издънки.
— Не мисля, че ние сме тези, които решават. Моля, последвайте ме, госпожо Шепърд. И ти също, Гуендолин. — След кратък смях той добави: — Не се страхувай, откачените езотерични псевдоучени и фанатични заговорници не хапят.