Рубиненочервено

— Философският камък? Какво… — спрях се и въздъхнах дълбоко. Беше ми писнало да задавам въпроси, отговорите на които ме караха да се чувствам още по-незнаеща и объркана. А и без това майка ми изглежда, нямаше особено желание да отговаря на въпросите ми. Тя погледна през прозореца.

— Тук нищо не се е променило. Сякаш времето е спряло.

— Често ли си идвала тук?

— Понякога баща ми ме взимаше със себе си — отговори мама. — В това отношение беше малко по-благосклонен от майка ми. Както и що се отнася до тайните. Като дете с удоволствие идвах тук. А по-късно, когато Люси… — Тя въздъхна.

За момент се подвоумих дали да продължа да задавам въпроси, но любопитството ми надделя.

— Пралеля Мади ми каза, че и Люси е от пътуващите във времето. Тя затова ли е избягала?

— Да — отвърна мама.

— И къде е отишла?

— Никой не знае. — Мама отново приглади косата си.

Явно беше разтревожена, никога не я бях виждала толкова притеснена. Ако самата аз не бях толкова отчаяна, щеше да ми стане жал за нея. Известно време мълчахме. Мама продължаваше да гледа през прозореца.

— Значи аз съм рубин — казах. — Той е червен, нали?

Мама кимна.

— А Шарлот какъв камък е?

— Никакъв — отвърна тя.

— Мамо, дали случайно нямам и сестра близначка, за която си забравила да ми споменеш?

Майка ми се обърна към мен и се усмихна.

— Не, миличко, нямаш близначка.

— Сигурна ли си?

— Напълно съм сигурна. Все пак присъствах на раждането.

Отнякъде се чуха стъпки, които бързо приближаваха. Тялото на мама се скова и тя си пое дълбоко въздух. Заедно с очилатата госпожа през вратата мина и леля Гленда, а зад нея в помещението пристъпи нисък, плешив възрастен мъж.

Леля Гленда изглеждаше ядосана.

— Грейс! Госпожа Дженкинс твърди, че си казала…

— Вярно е — рече мама. — И нямам никакво желание да губя времето на Гуендолин, за да убеждавам в истината точно теб. Искам веднага да се срещна с господин Де Вилърс. Гуендолин трябва да бъде запаметена в хронографа.

— Но това е напълно смехотворно! — Леля Гленда направо викаше. — Шарлот…

— …още не е пътувала във времето, нали? — Майка ми се обърна към малкия плешив чичко. — Познавам ви, но за съжаление не мога да си спомня името ви.

— Джордж — отвърна мъжът. — Томас Джордж. А вие сте Грейс, по-малката дъщеря на лейди Ариста. Много добре си ви спомням.

— Господин Джордж, разбира се! Вие ни посетихте в Дърам след раждането на Гуендолин, аз също си ви спомням. Това е Гуендолин. Тя е рубинът, който все още ви липсва.

— Това е невъзможно! — каза леля Гленда с пронизителен глас. — Това е напълно и абсолютно невъзможно! Гуендолин не е родена на правилния ден. А и освен това се роди два месеца преждевременно. Недоразвито недоносче. Само я погледнете.