Академия за вампири
- Автор: Мид Ричел (Райчел)
- Серия: Vampire Academy #1
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- ISBN: 978-954-9321-22-7
- Переводчик: Диана Кутева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Академия за вампири». Краткое содержание книги:
Две раси вампири населяват нашия свят. Едните, мороите, са смъртни и владеят магиите със земни елементи. Другите, стригоите, са неживи и зли — хранещи се с невинни жертви.
Дампирите — полувампири, полухора, са посветили живота си на мороите като техни пазители.
Лиса Драгомир е моройска принцеса. Тя е смъртен вампир с рядка дарба и неразрушима връзка със земните магии. Лиса трябва да бъде защитавана на всяка цена от стригоите: най-опасните и всяващи страх вампири — тези, които никога не умират.
Роуз Хатауей е дампир и най-добра приятелка на Лиса, обучаваща се да бъде неин персонален пазител.
Страхът е принудил двете най-добри приятелки да избягат от „Св. Владимир“. И сега, след две години на свобода, те са заловени и върнати обратно в академията. Роуз трябва да продължи своето обучение за пазител, а Лиса да се завърне към социалния живот на кралските фамилии на мороите. Но зад тежките железни врати на академията техният живот е дори в по-голяма опасност, отколкото навън, защото стригоите са винаги наблизо…
Една от надзирателките в женското спално помещение се изправи пред нас с изписано по лицето й категорично неодобрение.
Не се шегувах, когато споменах, че Мейсън мисли точно като мен. Когато пожелаеше, можеше да бъде също толкова хитър, колкото и аз.
— В нашия клас имаме групов проект по хуманитарни науки. Как според вас да се подготвяме, ако Роуз не участва?
Надзирателката присви очи.
— Не ми изглеждате като заети с много работа.
Аз плъзнах по масата книгата на свещеника и я разтворих напосоки. Бях я оставила на масата, когато седнахме.
— Ние, хм, работим върху тази книга.
Тя продължаваше да ни гледа подозрително.
— Един час. Давам ви още един час тук. И наистина ще е по-добре да ви видя, че работите.
— Да, госпожо — рече Мейсън с безизразна физиономия. — Абсолютно.
Тя се оттегли, но без да престане да ни наблюдава.
— Ти си моят герой — обявих аз.
Моят герой посочи към книгата.
— Какво е това?
— Нещо, което ми даде свещеникът. Зададох му един въпрос по време на службата.
Той ме зяпна смаяно.
— О, я престани да се звериш и се опитай да изглеждаш заинтересован. — Прелистих набързо азбучния показалец. — Опитвам се да намеря една жена, чието име е било Анна.
Мейсън плъзна стола си до моя, така че да седне до мен.
— Добре. Да се заемем с проучването.
Намерих номера на страницата, който ме отведе в раздела, посветен на житието на свети Владимир. Което не ме изненада. Изчетохме главата, търсейки къде се споменава името Анна. Когато го намерихме, се оказа, че авторът не се разпростира много подробно върху биографията й. Само беше цитирал откъс от някакъв друг писател, който очевидно бе живял по времето на свети Владимир:
И с Владимир винаги е Анна, дъщеря на Фьодор. Тяхната любов бе тъй чиста и свята, както е между брат и сестра, а тя много пъти го бранеше от стригоите, които все търсеха как да унищожат и него, и светостта му. Пак тя бе тази, която го даряваше с утеха, щом духът му страдаше прекалено много, щом злото на Сатаната се опитваше да го срази и да порази здравето и тялото му. Тя го пазеше, защото те бяха свързани взаимно, откакто той й бе спасил живота като дете. Това бе знак на Божията любов. Той бе изпратил на благословения Владимир пазител като нея, която бе целуната от сянката и винаги знаеше какво бе в сърцето му и в ума му.
— Ето че го откри — рече Мейсън. — Тя е била негов пазител.
— Да, ама не се казва какво означава това „целуната от сянката“.
— Вероятно не означава нищо.
Нещо в мен обаче отказа да повярва в това. Отново прочетох тези редове, като се опитвах да схвана смисъла в техния старомоден език. Мейсън ме наблюдаваше с любопитство, с вид на изгарящ от желание да помогне.
— Може би са се чукали — предположи той.
Засмях се.
— Той е бил светец.
— И какво от това? Вероятно и светците са харесвали секса. Тая работа с това „като брат и сестра“ ми звучи като прикритие. — Посочи към един от редовете. — Ето, виждаш ли? Те са били „свързани взаимно“. — Намигна ми. — Това е зашифровано.
Свързани. Странен избор за дума, обаче не означаваше непременно, че Анна и Владимир са си разкъсвали дрехите един на друг.
— Не мисля така. Просто са били близки. Момчетата и момичетата могат да бъдат само приятели — заявих аз натъртено, а той ме удостои с насмешлив поглед.
— Така ли? Ние с теб сме приятели, но аз не зная какво се таи в „сърцето ти и в ума ти“. — Изражението на Мейсън стана престорено философско. — Разбира се, че никой не знае какво става в сърцето и мислите на една жена…
— О, я престани! — изпъшках аз и го пернах по ръката.
— Те са странни и чудновати създания — продължи той с все същия даскалски тон — и мъжът трябва да умее да чете мисли, за да разбере как да ги направи щастливи.
Започнах да се кискам неудържимо. Знаех си, че пак ще се забъркам в неприятности.
— Е, опитай се да прочетеш мислите ми и престани да бъдеш такъв…
Свързани взаимно… и винаги знаеше какво бе в сърцето му и в ума му.
Те са имали връзка, осъзнах аз. Можех да се обзаложа за това на всичко, което притежавах — което впрочем хич не бе много. Разкритието бе зашеметяващо. Имаше толкова много неясни истории за това как мороите и техните пазители са имали „връзка“. Но това бе първият път, когато конкретно научавах за някого, комуто това действително се е случило.