Снежно цвете и тайното ветрило
- Автор: Си Лиза
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978-954-26-0773-1
- Переводчик: Светлозара Лесева
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Снежно цвете и тайното ветрило». Краткое содержание книги:
Изписани върху ветрила и избродирани на кърпички, символите на тази тайна писменост разкриват техните радости, страдания и стремежи.
Именно нюшу свързва две момичета в приятелство, което оставя трайна следа в живота им. В дома на Лилия е донесено ветрило с предложение да се сприятели със Снежно цвете. От този момент нататък двете намират емоционален пристан от всекидневните трудности, доверявайки една на друга най-съкровените си мечти и тайни.
Лилия и Снежно цвете сключват уредени бракове, познават радостта от майчинството, преживяват времена на глад, чума и бунтове, но остават неразривно свързани. Докато едно недоразумение не поставя приятелството им под въпрос.
— Тункоу не е твое село, лелче — отвърна госпожа Гао с фалшива любезност. — Щом се разпореждаш там, защо си дошла да душиш в Пууей? По твоите сметки Лилия и Красива луна се падат на мен. Но да си ме видяла да цивря като бебе, че ми ги отне?
— Ще намеря чудесни женихи за тези момичета. Както и за Снежно цвете. Не би могла да сториш толкова за тях.
— Не бъди толкова сигурна. Не си се представила чак така добре с по-голямата сестра на Снежно цвете. Аз съм по-подходяща предвид положението й.
Споменах ли, че Снежно цвете присъстваше на тази сцена и чу как двете сватовници се карат за нея и сестра й подобно на безсъвестни търговци, които се препират за чували долнокачествен ориз? Тя бе застанала до госпожа Уан, готова да си вървят. В ръцете си държеше парче плат, което бе бродирала. Пръстите й усукваха материята и разтегляха шевовете. Не вдигаше поглед, но аз видях, че лицето и ушите й бяха поруменели. В този момент кавгата можеше да прерасне в нещо по-сериозно, но госпожа Уан протегна набраздената си от вени ръка и нежно я постави на кръста на Снежно цвете. Дотогава не подозирах, че е способна да изпитва жал или да отстъпи.
— Не разговарям с пропаднали жени — сряза съперницата си тя. — Хайде, момичето ми, чака ни дълъг път.
Тази случка щеше да бъде забравена, ако оттогава двете сватовници не се бяха хванали за гушите. Узнаеше ли госпожа Гао, че паланкинът на госпожа Уан е пристигнал в Пууей, тя се нагиздваше в крещящите си одежди, слагаше руж на бузите си и пристигаше да души около дома ни като някаква, ами… като разгонена кучка.
На единайсет години краката ни бяха напълно заздравели. Моите бяха силни и напълно съвършени, с дължина от точно седем сантиметра. Стъпалата на Снежно цвете бяха малко по-големи, а тези на Красива луна — дори още повече, ала бяха изящно оформени. Това, наред с високите й домакински умения, правеха братовчедка ми много добра партия. Сега, когато бяхме оставили бинтоването в миналото, госпожа Уан уреди предложения за трите ни. Съвместимостта на осемте ни йероглифа с тези на бъдещите ни съпрузи бе проверена и бяха избрани дати за годеж.
Както бе предрекла госпожа Уан, съвършенството на златните ми лотоси ми осигури изключително благоприятно предложение. Бъдещият ми жених произхождаше от най-доброто семейство в Тункоу. Чичото на съпруга ми бе дзиншъ, на когото императорът бе предоставил в ленно владение голямо количество земя. Чичо Лу, както го наричаха, бе бездетен. Живееше в столицата и бе поверил на брат си грижата за именията. И тъй като моят бъдещ свекър изпълняваше службата на управител на селото — даваше земя под аренда и събираше парите от нея, — всички приемаха за дадено, че годеникът ми щеше да го наследи един ден. Красива луна щеше да се омъжи в едно по-нископоставено семейство от рода Лу, което живееше в близост. Нейният избраник бе син на земеделец, който обработваше четири пъти повече земя от татко и чичо. На нас това ни се струваше голяма заможност, но въпреки това бе далеч, далеч по-малко в сравнение с имотите, които бъдещият ми свекър управляваше от името на брат си.
— Красива луна, Лилия — казваше мадам Уан, — вие сте си като сестри. Сега ще бъдете като мен и сестра ми. И двете се омъжихме в Тункоу. Макар и двете да сме познали нещастие, имахме късмета да останем неразделни през целия си живот.
Наистина, ние бяхме благодарни, че и за в бъдеще ще споделяме всичко, от дните на ориза и солта като майки и съпруги до вдовишките години на безмълвен покой.
Снежно цвете трябваше да се ожени на друго място, но щеше да живее наблизо — в Дзинтиен — село Открито поле. Госпожа Уан даде думата си, че от решетестите прозорци в бъдещите ни домове двете с Красива луна щяхме да виждаме Дзинтиен и може би дори къщата на Снежно цвете. Не узнахме много за семейството, в което се омъжваше тя, освен че годеникът й бе роден в годината на Петела. Това ни притесни — общоизвестно е, че това не е идеалната двойка, понеже петелът се стреми да яхне коня.
— Не се безпокойте, момичета — увери ни госпожа Уан. — Гадателят изследва взаимодействието на петте елемента — вода, огън, метал, земя и дърво. Давам ви дума, че няма да се наложи вода и огън да живеят под един покрив. Всичко ще бъде наред — каза тя и аз й повярвах.
Семействата на бъдещите ни женихи проводиха първите дарове — пари, сладкиши и месо. Леля и чичо получиха свински бут, а мама и татко — цяло печено прасе, което бе нарязано и раздадено на роднините ни в Пууей. В отговор родителите ни изпратиха като подарък за бъдещите си сватове яйца и ориз, символизиращи плодовитостта ни. След тази размяна зачакахме да започне вторият етап от сватбения ритуал, когато родителите на момчетата щяха да предложат дата за женитбата.