Книга на илюзиите

От „Кълъмбия“ потвърдили, че преговаряли с Хектор и Блаущайн за договор, включващ „Точка и тире“, както и още две комедии с тяхно участие. Все още нямало подписан договор, казал говорителят им, но след като веднъж се договорели условията в полза и на двете страни, от студиото се готвели „да поздравим Хектор с влизането му в нашето семейство“. Сведенията на Блаущайн и изявлението от „Кълъмбия“ отхвърлили мнението, че кариерата на Хектор е стигнала до задънена улица — нещо, което няколко таблоида изтъквали като възможен мотив за самоубийство. Фактите сочели, че перспективите на Хектор съвсем не били мрачни. Хаосът в „Калейдоскоп“ „не прекършил духа му“, както обявил „Лос Анджелис Рекърд“ на 18 февруари 1929 година, и тъй като не се появило писмо или бележка в подкрепа на теорията, че Хектор е сложил край на живота си, тя постепенно отстъпила на гъмжило от безумни спекулации и изсмукани от пръстите предположения: погрешни отвличания, чудати инциденти, свръхестествени феномени. Междувременно полицията не напредвала по следата с Хънт и въпреки твърденията, че „следят няколко обещаващи нишки“ („Лос Анджелис Дейли Нюз“, 7 март 1929 година), не изнесли никакви нови версии. Ако Хектор бил убит, то нямало достатъчно доказателства, за да обвинят когото и да било. Ако се е самоубил, то никой не можел да намери причина за това. Неколцина циници допуснали, че изчезването му е само трик, търсещ публичност, евтин номер, дирижиран от Хари Коен в „Кълъмбия“, за да насочи светлините към новата звезда на компанията, и че утре можем да очакваме невероятното му завръщане. Това звучало смислено по свой си завъртян начин, но дните минавали, а Хектор не се завръщал и тази теория се оказала също толкова погрешна, колкото другите. Всеки си имал собствено мнение какво се е случило с Хектор, но всъщност никой не знаел нищичко. А ако някой знаел, този някой не говорел.