Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Фэнтези » Стъклени къщи
Стъклени къщи - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Стъклени къщи

Электронная книга - «Стъклени къщи». Краткое содержание книги:

Добре дошли в Морганвил. Но не оставайте навън след спускането на нощта... Морганвил е малък град, пълен със странни обитатели. И когато слънцето залезе, мрачни създания излизат навън. В Морганвил се спотайва зло, криещо се в най-тъмните сенки. Зло, което се оттегля с настъпването на деня... За Клеър Денвърс училището е било ад, но колежът може да й струва живота. Тя си спечелва омразата на Моника, най-популярното, но и най-жестокото момиче в колежа. Принудена да напусне общежитието, Клеър се нанася в Стъклената къща. Там, всеки от новите й съквартиранти крие своя тайна. Но най-голямата тайна, за която Клеър изобщо не подозира, е, че Морганвил е управляван от вампири и те са жадни за свежа кръв.
1 ... 29 30 31 32 33 34 35 36 37 ... 93
Перейти на страницу:

— Не на мен тия — спокойно каза Оливър. — Не се впечатлявам. Хайде изчезвай. Не ме карай да разговарям с Амели за теб.

Брандън се измъкна от стола си и тромаво се отправи през тълпата към изхода. Навън вече бе тъмно, забеляза Клеър. Той излезе и се загуби в мрака.

Оливър все още държеше рамото на Клеър и леко го стисна.

— Лош късмет — каза той. — Трябва да внимаваш, Клеър. Движи се с Ева. Грижете се една за друга. Ще ми е неприятно, ако ви се случи нещо.

Тя кимна и преглътна. Ева дойде забързана, коженото й палто се развяваше около глезените. Усмивката й застина като видя изражението на Клеър.

— Какво се е случило?

— Брандън дойде да зарибява — обясни Оливър. — Клеър просто попадна на него.

— Ооо — изрече Ева колебливо. — Добре ли си?

— Добре е. Забелязах го, преди да нанесе трайни щети. Отведи я вкъщи, Ева. И се оглеждай внимателно за него, той не се отказва лесно.

Ева кимна и помогна на Клеър да се изправи, взе раницата й и я изведе навън. Големият черен кадилак бе паркиран до бордюра. Ева отключи колата и внимателно огледа задните седалки и багажника, преди да разреши на Клеър да влезе.

Докато Клеър закопчаваше колана, забеляза две неща. Първо: Оливър стоеше на входа на „Комън Граундс“ и ги наблюдаваше. Второ: Брандън стоеше на ъгъла, в края на осветеното от уличната лампа място. И той ги наблюдаваше.

Ева също го забеляза.

— Кучи син — каза тя вбесена и му показа среден пръст. Което не бе чак толкова умно, но Клеър се почувства по-добре. Ева запали двигателя и изкара колата от паркинга със свистене на гумите. Караше сякаш искаше да счупи рекорда на ралито „Наскар“ и само след няколко минути рязко спря пред къщата.

— Добре, тръгвай първа — каза тя. — Бягай до вратата и удряй по нея, докато я отваряш. Тичай, Клеър!

Клеър се измъкна, затаила дъх, затръшна портата, изтича по павираната алея и после по стълбите, докато търсеше ключа в джоба си. Ръцете й трепереха и тя не можа веднага да улучи ключалката. Ритна вратата и извика:

— Шейн! Майкъл! — докато опитваше отново.

Чу вратата на колата да се затръшва зад нея, обувките на Ева затропаха по тротоара и спряха.

— Е, — чу се тихият, хладен глас на Брандън, — да не бъдем груби, Ева.

* * *

Клеър се извърна и видя, че Ева стои абсолютно неподвижна на десет крачки от верандата, с гръб към къщата. Горещият вятър развяваше коженото й палто и краищата му плющяха зад нея.

Брандън стоеше пред нея, очите му бяха съвсем бели на бледата светлина на звездите.

— Коя е сладката ти малка приятелка? — попита той.

— Остави я на мира — гласът на Ева трепереше несигурно. — Тя е още дете.

— Вие всички сте деца — сви рамене той. — Никой не се интересува от възрастта на кравата, от която се прави хамбургера.

Клеър, вече съвсем ужасена, се напрегна, обърна се към вратата и пъхна ключа в ключалката… тъкмо, когато Шейн я отвори.

— Ева! — възкликна тя и Шейн я отмести от пътя си, хукна надолу по стълбите и застана между Ева и Брандън.

— Бързо вътре — каза Майкъл. Клеър не го бе видяла да идва, но той стоеше на вратата и й правеше знак да влиза. Щом прекрачи прага, я хвана за ръката и я скри зад себе си. Тя надзърна зад гърба му, за да види какво става.

Шейн говореше, но каквото и да казваше, не стигаше до нея. Ева отстъпваше бавно назад и когато токчетата й докоснаха стъпалата на верандата, тя се обърна и хукна, като се спусна през вратата в прегръдките на Майкъл.

— Шейн! — извика Майкъл.

Брандън се нахвърли върху Шейн. Шейн се дръпна, изкрещя и ритна вампира с всичка сила. Брандън залитна назад към оградата, потроши я и се търкулна на улицата.

Шейн падна на земята, с мъка се изправи на крака и хукна към вратата. Бе невъзможно Брандън да се придвижва толкова бързо, но вампирът като мълния се стрелна от улицата към гърба на Шейн и сграбчи тениската му, дръпна го здраво и го спря. Но Шейн протегна ръка към Майкъл и Майкъл го задърпа напред.

Тениската се скъса, Шейн се препъна през прага, а Брандън се опита да го последва. Отблъснат бе от невидима бариера и за втори път Клеър видя големите кучешки зъби да се показват, смъртоносно остри.

1 ... 29 30 31 32 33 34 35 36 37 ... 93
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)