Пясъчните войни. Книга втора (Поздравът на чуждоземеца. Да отвърнеш на огъня. Предизвикателството прието)
- Автор: Ингрид Чарльз
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9545857498
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Боевая фантастика
Электронная книга - «Пясъчните войни. Книга втора (Поздравът на чуждоземеца. Да отвърнеш на огъня. Предизвикателството прието)». Краткое содержание книги:
ДА ОТВЪРНЕШ НА ОГЪНЯ
ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВОТО ПРИЕТО
— Ще бъде наистина чудесно, командире. И не се срамувайте да искате средства. Поръчайте си нова броня — този костюм ми изглежда малко износен.
— По-важното е, че ми върши работа — отвърна малко навъсено Джек.
— Не се стискайте, командире — сенаторът улови перилата и притисна чело към стъклото на прозореца. — Боже, обичам военновременната икономика.
Лицето на Баадластър почервеня.
— Какво искаш? — попита той навъсено.
— Да ми съобщят веднага щом драките се приближат към някоя от нашите планети. Искам да съм на повърхността, когато я ударят. Ще ги чакам там.
— Нямаме никакво потвърждение, че Стралия може да е следващата цел. Все още очакваме официална декларация.
— С което им даваме възможност да нанесат първи удара.
— Вярно — оголи недоволно зъби Баадластър. — Стралия е на една ръка разстояние. Драките едва ли биха дръзнали да нападнат чак тук.
— Имам предчувствието, че ще го направят.
Министърът постоя за миг неподвижно, после се извърна и погледна Пепус. Не размаха безпомощно ръце във въздуха, въпреки че много му се искаше.
Подпрял брадичката си с юмрук, императорът разглеждаше замислено и двамата.
— Какво по-точно предлагаш? — намеси се той.
— Да заминем още сега. Може да сме близо до Стралия, но нищо чудно да ни изпреварят. Ще взема Роулинс като мой помощник и ще оставя Ласадей да се грижи за подготовката на Втори и Трети отряд. Травелини ще командва на място.
— И ще изложиш на риск Рицарите, преди още да са доказали на какво са способни?
— Нищо подобно. Говорих с Уошбърн и той ми намекна, че в Конгреса не желаят и да чуват за технически изостанали и зле оборудвани подразделения. Иска да ни види в акция.
Баадластър изсумтя недоволно. Пепус му даде знак да мълчи.
— Кога ще бъдете готови?
— Горе-долу по времето, когато бъде подготвен и транспортният кораб. Всички костюми са поправени и презаредени. Това е обичайна практика след тежки учения. Можем да се качим на совалката преди полунощ.
— В такъв случай — произнесе бавно Пепус — най-добре се сбогувайте с близките си. И се постарайте да се върнете от Стралия с победа.
Джек отдаде чест.
— Ще направя всичко, което е по силите ми, ваше величество. — Понечи да си тръгне, но си спомни нещо и се обърна. — Тази сутрин новият ни колега положи клетва. Той ще остане тук с Ласадей.
— Само един? — попита учудено Пепус. — Кой е той?
— Бивш Скиталец на име Денаро, ваше величество. Колин ми го представи. Каза, че знаете за него. Струва ми се, че в този мъж се крие голям потенциал.
Докато излизаше, Джек почти усещаше гнева, който кипеше в душата на Баадластър.
Джонатан се появи някъде по средата на следобедната медитация на Колин и го върна към суровата реалност. Преподобният повдигна глава, зърна навъсеното изражение на своя телохранител и веднага забрави, че бе възнамерявал да го скастри за намесата.
— Какво има, Джонатан?
— Командир Сторм е тук. Настоява да ви види.
— Добре — кимна Колин. — Дай ми пет минути, после го пусни вътре. — Свещеникът се изправи и се протегна.
Подът се разтресе леко, когато Джек влезе, макар че днес не носеше бойния си костюм. Колин неволно стисна зъби. Стаята за медитации още дълго щеше да съхранява ехото от видимо гневното настроение на командира.
— Джек. Очаквах те.
— И има защо. Колко време смяташе, че ми е нужно, за да узная истината за Денаро?
— Не много, признавам. За мен важното беше да премине клетвата му.
Джек закова насред стаята, пред креслото, в което седеше Колин. В сините му очи припламваха гневни пламъчета. Колин знаеше, че външният вид на Рицаря лъже — беше далеч по-възрастен, отколкото изглеждаше на пръв поглед.
Определено имаше загадка в тази личност и Колин се надяваше да живее достатъчно дълго, за да успее да я разгадае.
— Не обичам да бъда използван, най-малко от човек, когото смятам за приятел.
— Ако ти бях казал, щеше ли да го приемеш?
Командирът се поколеба.
— Не зная. Но ти не ми даде възможност да взема решение.
— Така е. — Колин се изправи. — Боя се, че не ти дадох. Прав си, Джек, трябваше да те попитам. Познавам те достатъчно добре.