Гаргантюа и Пантагрюел
- Автор: Рабле Франсоа
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Захарий Стоянов
- ISBN: 978-954-09-0619-5
- Переводчик: Дора Попова
- Жанр: Прочее юмористическое
Электронная книга - «Гаргантюа и Пантагрюел». Краткое содержание книги:
Коренно различно е учението на учителя хуманист. Знанията се придобиват посредством книги, изпълнени с вековни мъдрости — изучават се астрономия, математика, медицина, естествознание и др. Като методи на обучение се използват наблюдението и беседата с цел ученикът да бъде активен през цялото време. Освен това се прилага и методът на занимателното обучение, като например геометрията, която се използва в игрите и по този начин се придобиват умения за практическото приложение. Не е пренебрегнато и физическото възпитание на човека. За неговото развитие се използва храненето, създаването на хигиенни навици, спорт и др. Франсоа Рабле обръща сериозно внимание и на труда като метод за физическо развитие.
Ако вие изпълните молбата ми, аз ще се сдобия с десет педи наденици и с чифт чудесни панталони, които ще топлят краката ми, стига само тези хора да не ме измамят. Ей богу, domine95, хубаво нещо са чифт панталони et vir sapiens non abhorrebit earn96. Ах, ах, не всеки има панталони, това аз по себе си зная. Помислете си само, domine, цели осемнайсет дни съм смукал от пръстите си тази хубава реч: Redditi gue sunt Cesaris Cesari et que sunt Dei Deo. Ibi jacet lepus.97
Честна дума, domine, ако вие пожелаете да вечеряте с мене in camera, дявол го взел, claritatis nos faciemus bonum cherubin. Ego occidi unum porcum et ego habet bon vino.98 А от доброто вино не може да очаквате лош латински.
И така, de parte Dei, date nobis clochas nostras.99 Ето, вижте, аз ще ви дам от името на факултета една Sermones de utimo que utinam100. Върнете ни камбаните. Vultis etiam pardonos. Per diem, vos habebitus et poyabitis.101
О, милостиви господарю, о, domine, clochidonnaminor nobis102. Ето, това est bonum urbis103. Всички си служат с нея. Ако вашата кобила има полза от нея, следователно и нашият факултет que comparata est jumentis insipientobus et si mills facta es eis psalmo nescio quo.104 Но аз бях го написал на едно листче et est unum bonum Achilles105 Къха, къ… къха…
Сега ще ви докажа, че сте длъжен да ми ги върнете. Ето моята теза:
Omnis clocha clochabilis, in clocherio clochando, clochans clochativo clochare facit clochabi liter clochantes. Parisium habet clochas. Ergo glus.106
Ха, ха, ха! Добре е казано, нали? Точка по точка in tertio prime107 Darii108 или по някой друг. Дявол го взел, беше време, когато смайвах света с разсъжденията си, а сега само бръщолевя и не мисля за нищо друго освен за хубаво винце и мека постеля, гърбът да е по-близо до огъня, търбухът — по-близо до трапезата и паницата — по-дълбочка.
Ах, domine, моля ви in nomine Patris et Spiritus sancti amen109: дайте ни камбаните и дано ви дадат здраве и ви запазят от зло и бог, и небесната царица, qui vivit et regnat per omnia secula seculorum, amen110. Кихи, каха, каха, кхаа!
Verum enim vero, quando quidem, dubio procul; edepol, quoniam ita certe, meus Deus fidus111 град без камбани е като слепец без тояга, магаре без юлар и крава без хлопатар. Докато не ни върнете камбаните, ние няма да престанем да викаме след вас като слепец без тояга, да ревем като магаре без юлар и да мучим като крава без хлопатар.
Някакъв латинист, живеещ недалеко от градската болница, казал веднъж, цитирайки светския поет Тампон — грешка, извинете, Понтан112, — че би желал самите камбани да бъдат направени от перушина, а звънчетата им от лисича опашка, защото иначе предизвиквали сътресение в мозъка му, когато съчинявал своите газопроизвеждащи стихове. Но правиха, струваха, въртяха го, сукаха го, докато накрая изкараха човека еретик, зер ние си калъпим еретици, както си калъпим фигурки от восък.
А сега, както казват: „Свидетелите са свободни!“ Valete et plaudite. Calepinus recensui113
Глава XX
Как богословът отнесе сукното и как заведе дело срещу другите сорбонисти
Когато богословът завърши речта си, Понократ и Евдемон се закискаха така неудържимо, че щяха да пукнат от смях точно както Крас, виждайки магаре да яде бодили, или както Филемон, умрял, когато друго магаре изяло пред него приготвените за обяд смокини. След тях прихна да се смее и метр Ианотус и тримата продължиха да се превиват от смях и да се кикотят, при което не беше ясно кой по-силно се смее, докато най-после от очите им потекоха сълзи, тъй като сълзливата течност, предизвикана от силното сътресение на мозъчното вещество, се стече към очните нерви. Така те представляваха едновременно хераклитствуващия Демокрит и демокритствуващия Хераклит.
Като се насмяха на воля, Гаргантюа се посъветва с хората си как да постъпи. Понократ бе на мнение да напоят още веднъж този блестящ оратор и предвид на това, че ги беше забавлявал и разсмял повече от самия Сонжекрьо114, да му дадат десетте педи наденици, упоменати във веселата му реч, чифт панталони, триста избрани цепеници, двайсет и пет бъчонки вино, легло с три реда гъша перушина и голяма паница, тоест онова, от което той по неговите думи се нуждаеше на стари години.
95
Господине (лат.). — Б.пр.
96
И мъдрият човек не се гнуси от тях (лат.). — Б.пр.
97
Дайте кесаревото кесарю и богу божието. Тук е скрит заекът (лат.). — Б.пр.
98
В параклисчето… славно ще си погуляем, заклал съм прасенце, а имам и хубаво винце (средновек. лат.). — Б.пр.
99
За бога, дайте ни нашите камбани (средновек. лат.). — Б.пр.
100
Проповедна книга. — Б.пр.
101
Нуждаете ли се от опрощение? Ще го получите и при това даром (средновек. лат.). — Б.пр.
102
Господине, окамбанодетелствувай нас (средновек. лат.). — Б.пр.
103
Това е притежание на града (лат.). — Б.пр.
104
Който бе уподобен и сравнен с нея, виж псалм, не си спомням точно кой (лат.). — Б.пр.
105
Възхвала на Ахил (средновек. лат.). — Б.пр.
106
Всяка камбанена камбана, камбанствуваща камбанствено в камбанарията, припомня на камбанствуващите камбанене. В Париж има камбани, което трябва да се докаже (средновек. лат.). — Б.пр.
107
По третия модус, първа фигура (лат.). — Б.пр.
108
Названието на този модус. — Б.пр.
109
В името на отца и сина и светаго духа, амин (лат.). — Б.пр.
110
Които живеят и царуват над всички времена, амин (лат.). — Б.пр.
111
Сбор от наречия и съюзи — пародия на превзетия език на сорбонистите. — Б.пр.
112
Джовани Понтано (1426–1503) — италиански историк и поет, пишещ на латински.
113
Сбогом и ръкопляскайте. Аз, Калепино, завърших проверката (лат.). — Б.пр.
114
Сонжекрьо — сценичното име на Жан дьо л’Еспин — известен комически актьор, съвременник на Рабле.