Вечерен курс
- Автор: Чайлд Ли
- Серия: Джак Ричър #21
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милко Стоименов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Вечерен курс». Краткое содержание книги:
Нещата бързо се изясняват. Агент на ЦРУ, внедрен в спяща клетка на джихадисти в Хамбург, случайно е чул пристигнал от Близкия изток куриер да прошепва: „Американецът иска сто милиона долара”. За какво са тези сто милиона? И кой може да ги плати?
Разузнаването и военното командване са притеснени. Задачата на Ричър и двамата му нови приятели е да открият американеца. Максимално бързо и напълно незабелязано. Джак Ричър заминава за Германия, придружен от жената, на която винаги е разчитал в работата си - сержант Франсис Нили. Операцията неочаквано се усложнява. Наяве излизат стряскащи тайни от времето на Студената война. Светът е заплашен от огромен по мащаби терористичен акт. Джак Ричър познава правилата на играта, но често трябва да се движи по ръба на закона. Което едва ли може да го спре...
От устата ѝ прозвуча като най-великото постижение на човечеството. Говореше като актриса от черно-бял филм от четирийсетте. Ричър си представи сцената, в която героят пуритан се съгласява да извърши нещо много лошо само защото тя го е помолила с неустоимо чувствен глас.
— Готови ли сте? — попита Гризман.
Влязоха в стаята и Хелмут Клоп вдигна поглед. Както бе казал Гризман, изглеждаше доволен от живота. Беше се превърнал в център на вниманието. И се наслаждаваше на всеки миг от това преживяване. Вероятно изпитваше известно разочарование. Вярно, беше германец, но от Изтока, с всички обиди и огорчения, които съпътстват живота на имигранта. Гризман започна на немски, Клоп отвърна, а преводачката обясни:
— Представени сте като елитни оперативни служители, пристигнали спешно от Америка специално за да се срещнат с него.
— И какво каза господин Клоп? — попита Ричър.
— Заяви, че е готов да помогне с каквото може.
— Не мисля, че каза точно това.
— Говорите ли немски?
— Може да знам някоя и друга дума. Бил съм тук и преди. Разбирам, че искате да проявите любезност, но двамата със сержанта ми сме чували далеч по-неприятни неща от това, което този човек може да каже. Точността е далеч по-важна от нашите чувства. Въпросът може да се окаже изключително сериозен.
Преводачката погледна Гризман, който кимна.
— Свидетелят изрази задоволството си от факта, че хората, които са изпратили, са бели.
— Добре — отвърна Ричър. — Кажете на господин Клоп, че е важна фигура в текущо разследване. Кажете му, че възнамеряваме да му зададем въпроси от различни области на политиката. Готови сме да изслушаме неговото мнение и съвети. Все пак трябва да започнем отнякъде, затова първоначалният ни фокус ще бъде насочен към подробното описание на външността и поведението на двамата мъже. Да започнем например с американеца. Искаме да го опише със собствени думи, след което ще му покажем снимки.
Преводачката се обърна с лице към Клоп и предаде думите на Ричър с изразителна и ясна дикция. Клоп я изслуша внимателно, след което кимна важно, сякаш се канеше да се захване с нещо изключително трудно и да положи всички усилия, за да се представи на ниво.
— Господин Клоп често ли посещава този бар? — попита Ричър.
Преводачката преведе думите му и Клоп отговори пространно.
— Два-три пъти седмично. Има два любими бара, които редува в съответствие с петдневната си работна седмица.
— Откога посещава този бар?
— От близо две години.
— Виждал ли е американеца и преди?
Настъпи тишина. Време за размисъл. После Клоп каза няколко думи на немски, а преводачката обяви:
— Да, смята, че го е видял преди два или може би три месеца.
— Смята?
— Сигурен е, доколкото човек може да бъде сигурен в подобни неща. Мъжът, когото е видял преди два или три месеца, е бил с шапка. Затова не може да бъде напълно сигурен. Възможно е да греши.
— Каква шапка?
— Бейзболна.
— Някаква емблема?
— Червена звезда. Вероятно. Не е успял да я разгледа добре.
— Доста време е минало от тогава.
— Спомня си деня заради времето.
— Във всеки случай американецът не е редовен клиент.
— Не, не е.
— Как е разбрал, че мъжът е американец?
Последва продължителна консултация. Продължително изброяване. Преводачката каза:
— Говорил е английски. Високо. Издал го е акцентът му. Облеклото му. Движенията му.
— Добре — каза Ричър. — Сега ни трябва описание. Видял ли е американеца да се изправя или сяда?
— И двете. Видял го е да влиза, да седи сам, да седи в компанията на арабина, отново да седи сам и да излиза.
— Колко е висок американецът?
— Около метър и седемдесет, метър и седемдесет и пет.
— Пет фута и осем инча — пресметна Гризман. — Среден на ръст.
— Слаб или дебел? — попита Ричър.
— Нито едното, нито другото — отвърна преводачката.
— Широкоплещест?
— Не съвсем.
— Слаб или силен?
— Доста силен.
— Ако е спортувал, какъв спорт?
Клоп не отговори.
— Представете си спортните състезания, които дават по телевизията — каза Ричър. — Представете си олимпийските игри. Какъв спорт би му подхождал най-много?
Клоп се замисли усилено, продължително, сякаш отмяташе наум целия спортен календар. Накрая отговори на немски, разсъждаваше на глас, изброяваше аргументи „за“ и „против“, малко от това, малко от онова.