Сребърният лебед
- Автор: Делбанко Елена
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Сиела
- ISBN: 9789542821434
- Переводчик: Анелия Данилова
- Жанр: Другие романтические романы
Электронная книга - «Сребърният лебед». Краткое содержание книги:
– Съвсем не съм убедена – отвърна Франсин.
– Ще си бъде ли вкъщи татко, когато се върнеш?
– Темата ли сменяш?
Той и се усмихна.
– Да.
Тя сложи в куфара купчина блузи – от пастелнорозова, бяла, синя и лимоненожълта коприна.
– Да. Той приключва в Цюрих и си пристига едновременно с мен, тъй че ще можем да прекараме заедно малко време, преди да отлети за Виена.
– Това е добре. През последните месеци толкова рядко се виждате – Клод обърна страницата. – Ами ти какво прави снощи?
– Вечерях със семейство Капелманс, стари приятели на Александър.
– В такъв случай трябва да са много стари – подразни я той. Тя го изгледа строго.
– Били са му колеги в Джулиърд. Далеч по-млади от него, както се оказа с всички накрая. Смъртта на приятелите му много тревожеше и натъжаваше Александър – да вижда как поколението му си отива...
– Мога да си представя – рече Клод. Кракът му се люлееше над облегалката.
– Съвсем не съм сигурна, че можеш.
– Хайде, мамо, свършвай с опаковането и се обличай. След това ще закусим. Имаш нужда да се нахраниш, изглеждаш ми малко начумерена. Аз просто ще седя тук да си довърша вестника, за да не те разсейвам.
В Pain Quotidien на Лексингтън Авеню седнаха на маса за двама в задната част на заведението. След като келнерът взе поръчката им, Франсин попита:
– Е, тя какво каза за себе си? Научи ли нещо интересно?
– Извинявай, кой?
– Мариана. Мариана Фелдмън.
– Много е очарователна. Чудесно си прекарахме.
– О?
Клод заговори предпазливо:
– Тя е дъщерята на великия ми учител и твой обичан приятел. Бедната Мариана загуби майка си, баща си, а сега и Лебеда. Смятам, че й дължим малко загриженост. Тя беше разстроена, виждаше се, от решението на баща й да остави виолончелото на мен.
– И още едно нещо, маман. Обещах на Мариана, че нито ти, нито аз ще споменем някъде, че това решение е било изненада за нея. Вместо това ще представим нещата все едно тя е участвала в това решение и го е одобрила. Това означава много за нея – Клод се втренчи в лицето на майка си. – Така хората няма да й задават неприятни въпроси. Надявам се, че разбираш.
– Наистина не виждам къде е разликата. Нима иска да насади мнението, че е твоят щедър благодетел? Челото е подарък от Александър, не от нея...
Клод я прекъсна с твърд глас.
– Обещах й го. И ти, и аз трябва да го спазим. Няма какво да обсъждаме тук – двамата извървяха пътя до хотела безмълвно и на раздяла Клод се наведе да я целуне. – Лек път и поздрави на татко. Ще си бъда вкъщи след няколко седмици.
Предната вечер двамата с Мариана излязоха набързо от таксито и хукнаха по коридора към хотелската му стая, след това скочиха в леглото. Тя го обгърна с крака и го издърпа към себе си, алчна и нетърпелива, може би и малко пияна. Но същото беше и с него. Черната й коса се пръсна върху леглото. Двамата се разсъблякоха взаимно с бързи движения и правиха любов през по-голямата част от нощта. За кратко, към два часа, той поспа. Когато се събуди, тя го галеше толкова нежно, че кожата му настръхна. После Мариана го яхна, вглеждайки се в лицето му отвисоко с тъмен, зареян навътре поглед. Попита го какво иска от нея. Каквото и да поиска от нея, каза, че също щяла да го поиска.
– Да прекарам седмицата с теб в леглото – отвърна той.
На сутринта Мариана взе бърз душ и си направи чаша кафе от хотелската кана с две чашки, после се облече отново в официалните си дрехи от предната вечер. Когато учеше в колежа, разказа тя на Клод, това го наричали „срамното завръщане“.
– Не разбирам.
– Знаеш как е. Когато от дрехите ти става ясно, че си преспал в нечие чуждо легло.
Той се изсмя.
– Искаш да кажеш, че златни сандали и мънистена чанта не са обичайното сутрешно облекло в Манхатън ли?
– Тук – може би. Но аз учех в Индиана.
– Майка ми си тръгва днес следобед – рече Клод. – Полетът й е в три, мисля. Ще прекарам сутринта с нея и щом тръгне за аерогарата, ще ти се обадя, ако това е окей за теб.
Той се надяваше, че двете с Франсин няма да се засекат във фоайето на хотела. Маман щеше да го укорява и да е стресирана. Толкова досадно би било да трябва да я успокоява и уверява точно преди да замине.
Тя го погали по гърдите, после ръката й се плъзна към бедрото му.
– Ще се видим довечера тогава?
– Със сигурност.
– Да опитаме ли друг ресторант – попита го тя, – или искаш още от същото.
– Много повече от същото.
След като Франсин замина, Клод се премести в един не толкова скъп хотел в западната част, „Бел Клеър“, близо до Бродуей и на близко разстояние пеша до апартамента на Мариана. Короните на дърветата се сгъстяваха от листа и в парка вече цъфтяха ранни пролетни цветя. Той покани при себе си Мариана и тя остана. На кратки прибежки двамата ходеха до някой музей или до Сентръл Парк, или пък в „Забарс“ по-нагоре по улицата. Хранеха се навън или си носеха в хотела плодове, пастет, сирене и вино, а Клод и подаряваше рози всеки ден. В леглото правеха любов и разговаряха.