Жулиета
- Автор: Фортие Ан, Фортье Энн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Чизмарова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Жулиета». Краткое содержание книги:
Веднага щом отвори вратата, вихрушка от раздразнени гласове нахлу в къщата и го въвлече в разгорещения спор — нещо, свързано с предмет, който трябвало да бъде внесен вътре.
— Кажи им, добри ми братко по Христа! — обърна се към него задъхан монах. — Кажи им, че ще се справим сами!
— С какво? — поинтересува се маестро Амброджио.
— С ковчега! — отговори някой. — С мъртвеца. Виж!
— Мисля, че сте объркали къщата — отвърна маестрото. — Не съм поръчвал такова нещо.
— Моля те — извика монахът. — Пусни ни вътре. Ще ти обясня всичко.
Нямаше какво друго да направи, освен да отстъпи. Маестрото отвори вратата широко, за да позволи на младите мъже да внесат ковчега и да го оставят на пода. Не се изненада, когато видя, че младият Ромео Марескоти и братовчедите му отново се бяха захванали е някаква беля. Учуди го само присъствието на нервния монах.
— Това е най-лекият ковчег, който някога съм носил — отбеляза един от придружителите на Ромео. — Приятелят ти сигурно е бил адски кльощав, отче. Следващият път, когато изпратиш някого на камбанарията, внимавай да е по-тежък, че да не го отнесе вятърът.
— Ще го направя! — възкликна монах Лоренцо нелюбезно. — А сега ви благодаря, господа, за всичките ви услуги. Благодаря ви, господин Ромео, задето спасихте живота ни… живота ми. Ето… — Той извади малка изкривена монета от расото си. — Сентисимо за любезността ви.
Монетата увисна във въздуха за момент. Накрая монах Лоренцо я напъха обратно в расото си, а ушите му почервеняха от срам.
— Искам само — каза Ромео, за да го подразни, — да ни покажеш какво има в ковчега. Защото съм сигурен, че не е монах, независимо дали е слаб или дебел.
— Не! — паникьосано извика монах Лоренцо. — Не мога да позволя това! Богородица ми е свидетел, че ковчегът трябва да остане затворен. В противен случай страховито нещастие ще сполети всички ни!
Маестро Амброджио си помисли, че никога преди не бе използвал уменията си за пресъздаване на птици. Малко врабче, паднало от гнездото, с уплашени очички и настръхнала перушина… Младият монах изглеждаше точно като малко нещастно врабче, заобиколено от най-прочутите котараци в Сиена.
— Хайде, отче — каза Ромео. — Тази вечер ти спасих живота. Не си ли спечелих доверието ти?
— Страхувам се — обърна се маестро Амброджио към монаха, — че ще трябва да позволиш да ни връхлети беда. Честта го изисква.
Монах Лоренцо изстена.
— Добре тогава. Ще отворя ковчега. Но първо ми позволете да обясня…
За миг очите му се стрелнаха нагоре, сякаш търсеше вдъхновение от небето.
— Прави сте, в ковчега не лежи монах. Но е също така свят човек. Тя е единствената дъщеря на щедрия ми господар. Загина трагично преди два дни. Той ме изпрати тук с трупа й, за да ви помоля, маестро, да пресъздадете чертите й в картина преди да бъдат изгубени завинаги.
— Два дни? — ужасено попита маестро Амброджио. — Мъртва е от два дни? Скъпи приятелю… — Без да чака одобрението на монаха, той повдигна капака на ковчега, за да прецени нанесените от смъртта щети.
За щастие, момичето вътре още не бе засегнато.
— Изглежда — продължи той приятно изненадан, — все още имаме време. Но трябва да започна веднага. Господарят ти определи ли тема? Обикновено изпълнявам стандартна Богородица от кръста нагоре. В този случай ще нарисувам безплатно и малкия Христос, тъй като си изминал целия този път?
— Аз… вярвам, че стандартната Богородица ще свърши работа — отговори монах Лоренцо, вперил нервен поглед в Ромео, който коленичи до ковчега, за да се възхити на мъртвото момиче. — И спасителят ни също, тъй като е безплатен.
— По дяволите! — изруга Ромео, без да обръща внимание на възмутения поглед на монаха. — Как може господ да е толкова жесток?
— Спри! — извика монах Лоренцо, но прекалено късно — младежът вече докосваше бузата на момичето.
— Такава красота — каза той с нежен глас, — никога не трябва да умира. Дори смъртта мрази занаята си тази вечер. Виж, дори още не е оцветила устните й.
— Внимавай! — предупреди го монах Лоренцо, като се опита да затвори капака. — Знаеш каква инфекция носят тези устни!
— Ако беше моя — продължи Ромео, като попречи на монаха да затвори капака, — щях да я последвам до рая и да я върна обратно. Или да остана там с нея завинаги.
— Да, да, да — изсумтя монахът, като затръшна капака. — Смъртта превръща всички мъже във велики любовници. Хубаво щеше да е да имаха същия плам докато дамата бе още жива!