Жулиета
- Автор: Фортие Ан, Фортье Энн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Чизмарова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Жулиета». Краткое содержание книги:
— Разбира се! Помня ви! Вие сте… о… припомнете ми. Коя сте вие?
— Жулиета Толомей. Но не мисля…
— Да, да, да! Разбира се! Къде бяхте?
— Аз… аз тъкмо пристигнах.
Той се намръщи на собствената си тъпота.
— Разбира се. Не ми обръщайте внимание. Тъкмо сте пристигнала. И сега сте тук. Жулиета Толомей. По-красива от когато и да било — усмихна се той и поклати глава. — Никога не съм разбирал времето.
— Ами — измънках, объркано. — Добре ли сте?
— Аз ли? О, да, благодаря. Но… но вие трябва да ми дойдете на гости. Искам да ви покажа нещо. Знаете ли къде е ателието ми? Намира се на „Виа ди Санта Катерина“. Синята врата. Няма нужда да чукате, направо влизайте.
Едва сега осъзнах, че ме бе объркал с туристка и искаше да ми продаде сувенири. Да бе, ей сега ще се хвана на въдицата, помислих си презрително.
По-късно вечерта, когато се обадих на Умберто, той се разтревожи от новините за смъртта на родителите ми.
— Сигурна ли си, че е вярно? — повтаряше той упорито.
Обясних му, че съм сигурна. Не само всичко сочеше към факта, че трагедията преди двайсет години бе предизвикана от мрачни сили, но доколкото виждах, тези сили може би още се мотаеха наоколо. Защо иначе някой би ме следил предишния ден?
— Сигурна ли си, че те следеше? — възрази Умберто. — Може…
— Умберто — прекъснах го. — Беше облечен в анцуг.
И двамата знаехме, че в света на Умберто само злодей с черно сърце би вървял по модна улица облечен в анцуг.
— Е, може просто да е искал да те обере — каза той накрая. — Видял те е да излизаш от банката и е решил, че си изтеглила пари…
— Да, възможно е. Определено не разбирам защо някой би откраднал тази кутия. Не можах да намеря нищо, свързано с „Очите на Жулиета“ в нея и…
— „Очите на Жулиета“?
— Да, това е, което Пепо ми каза — въздъхнах и се тръшнах на леглото. — Очевидно, това е съкровището. Но ако ме питаш мен, мисля, че е просто измама. Смятам, че мама и леля Роза седят на небето и ми се смеят. Както и да е… ти какво правиш?
Поговорихме още пет минути и едва сега открих, че Умберто вече не бе в къщата на леля Роза, а в хотел в Ню Йорк, където търсеше работа, каквото и да означаваше това. Трудно ми бе да си го представя как работи като келнер в Манхатън и стърже сирене „Пармезан“ върху спагетите на клиентите. Вероятно и той бе на моето мнение, тъй като звучеше изморено и отчаяно. Ужасно ми се искаше да му кажа, че скоро ще открия съкровището и паричните ни проблеми ще се изпарят. Но и двамата осъзнавахме, че не зная откъде да започна, независимо че кутията на майка ми е в мен.
II.III.